Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен.
- Какво става бе, зайо?
- Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!!
- Е и кво?
- Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник!
- Чакай да помислим! - казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят.
Седяли, мислили, седяли.... и най-накрая мечокът казал:
- Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!!
Помислил зайо и рекъл:
- Верно, бе! Дай да го направим!!!
Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело.
- Кво стана бе зайо? - попитал мечокът.
- Сичко мина есстра! - фъфлейки казал заекът - Дюфтабанлии не зимат!!!
Иванчо пита учителката си:
- Госпожо, химикалката е от женски род нали?
- Да - отговаря тя.
- Госпожо, пълнителя е от мъжки род нали?
- Да.
- Добре защо тогава като щракам с химикалката не падат малки химикалчета?
Учителката се скарала на Иванчо, че говори само глупости. Но той продължил да търси отговор на отговор на въпроса. Питал и майка си и баща си, но никой не му отговарял, а само му се карал.
Седнал Иванчо разочарован на една пейка и се чуди. Тогава минал един полицай и го попитал какво му е. Той пак задал въпроса, а полицая се зачудил, защо наистина не падат малки химикалчета. Разглобил химикалката, разглеждал я докато накрая не паднала пружината от вътре. Тогава той казал:
- Елементарно, тя е със спирала!