Манастир. По сградата работи млад, хубав дърводелец, поправя врати, прозорци и други дървении. При игуменката отива млада монахиня да се изповяда:
- Грешна съм, случайно видях голото тяло на майстора в банята. Между краката има нещо продълговато и аз го попитах какво е то. Той ми каза, че е дървото на живота и ако го барна, ще видя как пораства. Аз го хванах и то наистина започна да расте. Той ми каза малко да го подърпам и от него започна да изхвърча нещо бяло. Каза ми, че това са соковете на живота..
- Що лъже така този младеж - казва старата игуменка. - Пък на мен ми каза, че е вълшебната флейта, аз надувах, надувах, никакъв звук не излезе, само ми напълни устата със смазката и той ми каза, че затова не свири, щото съм изпила смазката..
Вървят трима ветерани от войната през гора. Единият има рана на глезена, другият е със счупен крак, а на третият са му счупени и двата крака и се движи с инвалидна количка. Стигат до някаква река и трябва да минат от другата страна..
Първо минава този със раната на глезена. На другият бряг той си гледа крака и радостно възкликва:
- Тази вода е вълшебна, кракът ми е излекуван!
Тръгва вторият. Излиза на отсрещната страна, поглежда си крака и крещи:
- Чудо, счупеният крак оздравя!
Последен минава този с инвалидната количка. Излиза на срещуположният бряг, оглежда се и казва:
- Егати тъпотията! Имам нови гуми на количката...