Вицет — Хасково

Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

Червената шапчица 03.10.2017 8,479 прегледа

Следващ →

Още вицове

Войник се уволнява и тръгва да се прибира у дома. По стечение на обстоятелствата в купето му настаняват и една млада девойка. Началника на влака я предупреждава: - Девойче, в купето има войник. Нали разбираш, две години не е виждал жена, сигурно се е разгонил яко, затова, ако почне да налита - викай силно! Тръгва влака и след два часа от купето се чува див рев. Началник влака нахълтва там с думите:"Какво се случи?" Девойката седи на седалката, реве неудържимо и обяснява през сълзи: - Когато този войник изяде запасите ми от храна за два дни, аз мълчах и търпях. Когато скъса покривката от масата и я направи на партенки, а старите си партенки постла на масата, аз мълчах и търпях. Но когато ми свали очилата, надяна ги на оная си работа и каза: "Гледай, пич, какъв крокодил ще чукаме сега..." - е тогава не можах да издържах Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: - Нищо не казва, гада! - А вие бихте ли го? - Бихме го. - А в бъчва с вода давихте ли го? - Давихме го. - Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. - Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове! - Защо няма котки в Космоса? - Питайте Алф. Качил на задната седалка, таксиметров шофьор клиент и блондинка. След няколко преки, тъй като прозореца на таксиджията бил спуснат, от вежливост попитал: - Господине, духа ли ви отзад? - Не за момента още само си играе с него - бил отговорът! Перничанин влиза в магазин в София, спира пред щанда с ризи и започва да разглежда. - Нещо за Вас, господине? - пита продавачката. - Искам една люлякова риза. Продавачката оглежда щанда, вади една лилава риза и му я подава. - Не искам лилава, искам люлякова. Продавачката се сепва, обръща се назад, изважда една цикламена риза и я подава. - Ти майтап ли си правиш с мене? Дай люлякова риза!! Продавачката подава всякакви цветове и накрая, след всички неуспешни опити заявява: - Съжалявам, господине, люлякови ризи нямаме. - Как да немате, като ги виждам. - Къде са? - Ей ги там, ма! - сочи оня към купчина бели ризи. - Но те са бели!?!! - А, к`во , бел люляк нема ли?