В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява:
- Край! Не мога повече! Напускам!
- Защо, Костов?!? Какво се е случило?
- Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...
Вълкът чука на вратата на трите прасенца и им говори:
- Прасенца, отворете! Аз съм майка ви и ви нося мляко и бисквити.
А прасенцата му отвърнали:
- Ти не си майка ни. Нашата майка отиде за бира и кебапчета.