Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
- Излизаме на магистралата за Пловдив! - шепне шофьор на седящият до него бодигард.
- Излизаме на магистралата за Пловдив! - шепне бодигардът на возещият се отзад министър.
- Излизаме на магистралата за Пловдив! - шепне министърът на седящата до него министерша.
- Защо шепнеш? - пита министершата.
- Защо шепнеш? - пита министърът бодигарда.
- Защо шепнеш? - пита бодигардът шофьора.
- А, вчера пих студена бира и сега съм прегракнал! - шепне шофьорът.