Писмо на Графиня Анета до Граф Артур.
Мили Графе,
Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку-
лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра-
зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи-
ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани-
чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху-
бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо-
я в ръка.
Твоя Анета.
(прочети през ред)
В ритуалната зала влизат запъхтени младоженец и младоженка, които са закъсняли с половин час за церемонията. Двамата са ухилени до ушите.
Кумът леко побутва младоженеца и пита:
- К`во си се ухилил, бе? Закъснявате, всички седят и ви чакат тука, а вие се хилите като тикви...
- Братче, тя ми направи такава свирка. Леле, най-доброто нещо в живота ми.
В същото време кумата пита младоженката:
- Къде се затрихте, ма? И кво се хилиш такава, ясно е, че се радваш, че се омъжваш, ама пък чак толкова да ти е кеф...
- Не, бе муцка. Разбираш ли, преди малко направих последната свирка в живота си...