“… животът е тъма, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суета, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов!…”
В автобуса се возят баба, наркоман и моряк. Бабата моли наркомана:
- Момче, я ми продупчи билета.
Наркоманът го подава на моряка:
- Войниче, я продупчи билетчето.
- Аз не съм войник, а моряк!
- Леле, бабе, оплескали сме работата - връща й билетчето наркоманът. - Качили сме се на кораб!