Петък, 21 август 2026
|
Хасково
20°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Хасково
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Отива глухоням в банката и слага на бюрото на служителя един презерватив и боядисано яйце. Служителят с разбиране: - Значи, искате кредит-овърдрафт до Великден?
Прочети още подобни вицове
20.08.2026
20.08.2026
20.08.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Черен хумор
Между приятели: - Как живееш? - Ами как? Като динята - корема расте, дръжката съхне...
Черен хумор
03.10.2017
2,377 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един човек искал да се помайтапи с приятеля си и му казал: - Приятелю, търсеха те. - Кой? - Двама с кирки, един с лопата и един с кандило. В същото време приятелят му решил да му намекне, че е разбрал за извънбрачните му деца, и за да си отмъсти му казал: - Теб също те търсиха. - Кой? - изненадал се другият. - Двама полицаи и една бременна циганка!
Върви гърбав мъж през нощта през гробищата. Изведнъж от тъмнината се чува глас: - Човече, ти си гърбав. - Знам. Нищо ново не ми казваш... - Не, човече, ти не си гърбав! Прибрал се мъжът вкъщи, погледнал се в огледалото и видял, че гърбицата му я няма. Разказал той за чудото на съседа си, който бил куц. Отишъл още същата нощ куцият на гробищата. Изведнъж- глас от тъмнината: - Човече, ти си гърбав. - Аз не съм гърбав, аз съм куц! - Не, човече! Ти си гърбав!
Говорят си тинейджъри: - Решил съм да си направя татуировка. - Родителите няма ли да се ядосат? - Не. Аз говорих с тях, съгласни са. - Тогава за какво ще се татуираш?
Мъжът се връща отново пиян. Жената: - Избирай - или мене или водката! Мъжът я поглежда изпод вежди: - А колко водка даваш?
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.