Гошо има хубава съседка. "Как да я впечатля, че да я сваля". Мисли... мисли и го озарява страхотна идея:
- Ще взема да си боядисам коня зелен, а тя като ме срещне ще ми каже:
- Какъв хубав зелен кон имаш Гошо. Пък аз ще и кажа: Ти остави зеления кон ами аз съм ти много навит дай да се н.....м. "Взема Гошо зелена боя, грабва баданарката и коня е вече зелен. Изкарва го на улицата, напред, назад съседката я няма. Прибира го и се отправя към кръчмата да удари една-две. И не щеш ли насреща му съседката:
- Хайде комшу у дома, че моят е с комбайните за две седмици. Както съм ти навита...
Гошо развълнуван и отговаря:
- Ти остави тая работа ами ела да видиш какъв зелен кон имам.
Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат:
- Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?!
- А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович...
- Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото.
Велосипедистът Симеон се ослушва:
- Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба!
- Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...