Вървял един човек през пустинята с една железопътна релса на рамото и среща друг човек, който пък носел телефонна кабинка:
— За какво ти е тази кабинка? – попитал първият.
— Е, как за какво! Като си вървя през пустинята ако ме срещне някой лъв и аз влизам в нея. Той обикаля около нея няколко часа и като му омръзне си заминава и така се спасявам. А, на теб закакво ти е тази релса?
— Ами и аз като теб като ме срещне някой лъв започвам да бягам. Бягам, бягам и като се измора вече много и като видя, че лъва ме настига хвърлям релсата и тогава да видиш какво се вика бягане.
Кралят обявил достойна награда: който се справи със страшната ламя и за доказателство му донесе двата й предни зъба, той ще получи за награда половината кралство и принцесата за жена.
Отново се заредили върволици от принцове и герои, отново никой не могъл да надвие ламята...
Тогава се появил, от далечно, далечно царство, хитър селски момък. Той постъпил доста рационално - издебнал ламята да заспи дълбоко и й измъкнал двата предни зъба... Занесъл ги на краля и разбира се, веднага получил половината кралство и ръката на принцесата.
И такаааа, вечерта новоизлюпеният принц и принцесата си легнали в своята спалня. И изведнъж - чук-чук! Някой потропал на вратата.
- Кой чука? - попитал момъкът.
- А ШЕ ТИ КЕАМ КОЙ ШУКА, А ШЕ ТИ КАЕМ КОЙ ШУКА, ТИ ШАМО ОТФОРИ ВРАТАТА, А ШЕ ТИ КАЕМ КОЙ ШУКА!