Три мухи се срещнали на другарска среща и се заговорили кой как живее. Най-дебелата и охранена казала:
- Аз живея в един баровски ресторант. Много съм добре. Когато огладнея - цопвам в някоя чиния. Клиентът вика "А-а-а! Муха!", келнерът му сменя чинията и цяла чиния супа за мен.
Втората муха, която била средно охранена казала:
- Аз живея в един работнически стол. Като огладнея - цопвам в някоя чиния. Работникът вика "А-а-а! Муха!". Гребва с лъжицата, хвърля ме на страни и цяла лъжица супа за мене.
Третата муха, която едвам се държала на краката си, казала с изнемощял глас:
- Аз пък се устроих в един студентски стол, и както си летя цопвам в някоя чиния със супа. Студентът извиква "А-а-а! Мръвка!" И като ме осмуче...
Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?...
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!