Една блондинка отива при доктора:
-Докторе, имам си един приятел и ще се женим, ала имам един проблем. Като бях по-млада загубих девственоста си. Ако можеш помогни, че много се обичаме, а той държи да съм девствена.
-Ами 30лв. и те правим отново девствена!
-Ами 30лв.ще ги одгладувам няма как...
Минало се известно време, блондинката пак идва при доктора.
-Докторе, ние се разведохме с моя. Ала сега си хванах един баровец. Ама нали ми знаеш проблема? Трябва да съм девствена.
- 30лв! - казал доктора.
Заминала си тя пак, но след известно време пак идва.
-Докторе, ние се разведохме с моя, аз му взех вилата, колата и парите му взех. Сега съм се хванала с един ...направо не си знае богатството. Нали ми знаеш проблема с двственоста?
Свършил си работата доктора и к казал:
-60лв.!
-Ама докторе, нали беше 30? - попитала блондинката.
-Сега съм ти сложил цип! Когато искаш отваряш, когато искаш затваряш!
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.