Гилотината е вдигната. Докарват поредния осъден. Той стъпва на ешафода, приближава се до палача и нещо му шепне на ухото.
- Добре, добре, вървете - маха с ръка палачът. - Но все пак би било по-добре, ако следващия път уведомите лекаря си, а не мен за разстройството си...
Междуселски автобус. Баба сяда зад шофьора и поръчва:
- Момче, да се обадиш, когато стигнем до Попица!
- Бъди спокойна, бабо!
Автобусът се кламбичка час, два, три... По едно време бабата побутва шофьора:
- Много ли има още до Попица?
Шофьорът с ужас разбира, че е забравил. Тегли на ум една, върти волана, кара петдесет километра в обратната посока.
- Ето ти бабо, Попица. Слизай!
- Ама аз не съм за Попица!
- ???
- Дъщеря ми каза като я наближим, да си изпия хапчето!