Вицет — Хасково

Иванчо и Марийка на купон у тяхен приятел.Ядене,пиене,танци,шоу.Иванчо зацапал малко свещите,но не изпуска Марийка от око,щото знае колко много я хапят гащите.Да,ама не!По едно време стопанина и Мимито изчезнали някъде.След 30-тина минутки двамата се връщат.Иванчо пита: Къде изчезна бе,муци? Заболя ме главата и домакина ми даде някакви капки от домашната аптечка. Мина ми главоболието.. К’во няма да ти мине,като гледам,че домакина даже не си е дръпнал ципа на аптечката..

Иванчо и Марийка 03.10.2017 3,540 прегледа

Следващ →

Още вицове

Чукча пише от Туркменистан: - Снегът тук е жълт и горещ, а елените плюят! Ранно утро. Мъж и жена седят в кухнята и пият кафе. Жената казва с нежен глас: - Скъпи, ти не си забравил, че скоро е осми март, нали? Мъжът (попарвайки се с кафето): - Каквооо, пак ли?! Пенсионер всяка сутрин отивал до будката за вестници, купувал си вестник, поглеждал първата му страница и го изхвърлял в близкото кошче за боклук. - Защо правите така? - не се сдържал един ден вестникарят. - Защото търся един некролог и все го няма. - Но некролозите са на задните страници на вестника! - Този, който аз търся, обезателно ще бъде на първа страница... Борец, кара с превишена скорост и ченге го спира: - Талона, моля - казало ченгето. - Ела, да ти го дам на прозореца - отвърнал бореца. Ченгето си подало главата и борчагата я защипал с прозореца. После излязал от колата и му смъкнал гащите и накрая потеглил. Едно дете гледало отстрани и полицаят го попитал: - Ей, дете, видя ли му номера? - Аз такъв номер и в цирка не съм виждал! - отвърнало детето. Иван поканил един ден своя съсед Драган (добър приятел от много години) на по чашка и започнал да му оплаква мъките си. - Ехххх да знаеш, Драгане, какво ме сполетя? - Кажи Иване, с каквото многа ще ти помогна - нали за това с приятелите. - Разбрах, че жена ми изневериавала, през целия ни 20 годишен брак и то с един и същи човек, под носът ми. Възмутен, поклащайи глава, Иван зацъкал с език: - Тц, тц, тц, ам че тиии... разбра ли го кой е??? - ДА.... - отговорил Иван - разбрах. Даже и му сипах отрова да го убия тоя, сасипник. Засмял се Драган: - Ама аз скоро не съм чувал някой да е умирал от отравяне бе, Иване. - Ха ми неее... то щото отровата бавно действа, но мога да те уверя, че вече си започнал да посиняваш! - АМАААА?!?!?!?! ЗАЩО??? ИВАНЕ... АЗ НЕ СЪМ БИЛ С ЖЕНА ТИ! - Ее знам де, знам - казал спокойно Иван. - Ама нали каза, че с каквото можеш ще ми помогнеш, та решихда пробвам отровата първо на теб, да видим дали действа.