Двама мъже седели в дъблински бар, когато единият се обърнал към другия и казал:
- Виждаш ли оня приятел, ей там? Не ти ли прилича на мен?
Мъжът отишъл при своя двойник и заявил:
- Извинявай, обаче не мога да не забележа, че си приличаме като две капки вода.
- Прав си, наистина си приличаме.
- Откъде си?
- От Дъблин.
- И аз.
- На коя улица живееш?
- На Килфойл Роуд.
- На Килфойл Роуд ли? И аз живея там. На кой номер?
- Седемдесет и шест.
- На седемдесет и шест? Не вярвам на ушите си. Как се казват родителите ти?
- Джо и Кити.
- Джо и Кити. Невероятно. Моите също.
В този момент барманите се сменили.
- Нещо да се е случвало? попитал новият барман.
- Нищо отвърнал старият. А, освен че близнаците Мърфи пак са пияни.
На едно семейство точно посред зима се спукало цукалото. Пари няма, сметките за топло - големи и решили до пролетта да акат в трилитрови буркани.
Затоплило се времето и една вечер мъжът решил да изхвърли пълните буркани в контейнера, че нещо започвали да намирисват. Почнал той да ги пренася, но разбира се комшията, който никога не спи го видял и го питал:
- Абе, комшу, що ги изхвърляш тези компоти?
- Ами развалени са - сконфузен отговорил той.
- Давай ги насам бе, аз ракия ще варя.
- Ами вземи ги - какво друго могъл да каже човекът.
Взел всичките буркани комшията, сварил ракия и на другият ден се срещат в коридора:
- Комшу, тез компоти май веднъж са ядени.