Възрастна дама от провинцията заминала за София. Когато се върнала, внуците я попитали:
- Е, бабо, как беше, хареса ли ти?
- О, да, простаците в столицата са намаляли значително.
- Какво говориш, хората твърдят обратното?!
- Съдете сами: когато навремето следвах там, почти на всеки ъгъл ми подсвиркваха, но и аз не им оставах длъжна: “Простак с простак!” Сега нямаше такова нещо...
В живота на всеки човек има радост и тъга, болка и щастие, нали? Затова и той е труден... затова боли, затова се борим, затова вървим... Нагоре, надолу, напред, назад... Но все по път, който избираме сами... Сами, защото сме сводобни да избираме... Да чувстваме!