Котаракът Кънчо бил изпечен и опитен коцкар. Всички котенца все около него се навъртали и са били готови всичко да сторят за него. Останалите котараци само се облизвали и дерзаели. Един ден котараците се събрали и решили да го прецакат. Поканили го на купон. Напили го и го скопили. На другия ден котаракът Кънчо изчезнал. Няма го една седмица, две, три седмици. Не се появява един месец, три месеца. Котараците позавъдили по гадже, по две. Започнали да сменят и връткат между себе си котенцата. Настъпило блаженство за тях.
Не щеш ли на шестия месец котаракът Кънчо се появил отново и ги изненадал. Всички котенца си зарязали котараците и отишли отново при Кънчо. Пълен шах и мат. Котараците се събрали и отишли при Кънчо. Попитали го:
- Скопен си, не ти става, нищо не можеш да свършиш... Тогава защо си излязъл?
- Как защо? Излязъл съм да отказвам...
Живял някога скромен служител. Всеки ден, когато се връщал от работа, по пътя към вкъщи го нападали трима местни просяка и го спуквали от бой и му взимали парите. Един ден служителят не отишъл на работа, а се записал на уроци по карате. Научил се толкова добре да се бие, че и десет просяка да му се хвърлели, той можел да се справи с тях. На другата вечер пак се прибрал вкъщи пребит от бой. Жена му го попитала:
- Та нали ходи на уроци по карате, защо пак са те пребили?
- Ами, разбираш ли, даже не успях да си извадя кимоното от чантата и те вече ме бяха смазали!..