Мърморила си една баба:
Туй сегашните млади срама си немат. Натискат се по трамваите, цаливат се по входовете..., абе срама си немат! А едно време що беше, ей...
Чекам яз да се мръкне, па да заспат старите. Па после тихо отворим вратата, па се изсулим наповънка, па прибегнем до плето. Па Вуте он доде от другата страна. Па я кат се обърнем и дигнем полите, па Вуте пусне потурите, па срам, срам, срам!
А то туй сегашните млади срама си немат!
Вървели си две костенурки в пустинията. Вървели, вървели, минали 15 години и видяли едно канче. Първата костенурка казала:
- Дай да го вземем, па по-натам може да видим чешма.
А другата казала:
- Не, няма смисъл.
Вървели минали още 15 години и видяли една чешма. Първата костенурка казала:
- Aз ще се върна да взема канчето, което видяхме по пътя, но ти няма да пиеш от водата, докато не се дойда!
Другата се съгласила и костенурката тръгнала. Минали 10-20-30-40 години. Костенурката при чешмата умряла от жажда и решила да пие вода. В този момент другата се показала от една издатина и казала:
- Еее, сега ако ще се лъжем, то по-добре да не тръгвам!