Влиза Генко вкъщи и от вратата вика на тъща си:
- Сипи ми, мамо, една малка ракия.
- Ти в ред ли си?
- Ще ти дам пет лева!
Тъщата се навила и сипала ракия.
- Мамо, я ми сипи още една ракийка...
- Минаваш всяка граница!
- Ето ти десет лева...
Тъщата взела парите и сипала още ракия.
- Мамо, я да изпием по една ракийка заедно. Ще ти дам още десет лева!
Тъщата се съгласила и пила една ракия.
- А ще може ли един шамар да ти отвъртя!
- Ами ти не си в ред?!?!
- Сто лева ще ти дам!
Тъщата се съгласява и Генко и ударил един як шамар...с цялата си душа. В този момент звъни телефона, а там жена му:
- Скъпи, даде ли на мама пенсията?
- Точно й я давам, скъпа...
Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София.
- През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.:
- До къде е водата?
- До глезените, Г-н Министър!
- Спада или се покачва?
- Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър!
- Вече до къде е?
- До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.