Четвъртък, 19 ноември 2026 | Хасково Облачно 21°

610 милиона евро премии от държавата за 5 ТЕЦ-а за комбинираното производство на ток и топлина

Близо 77 млн. евро са изплатени на ТЕЦ „Бобов дол“ за комбинирано производство на ток и топлина за пет години. Милиони евро държавен ресурс са дадени на ТЕЦ " Бобов Дол", за да си размразява въглищата включително и през лятото и да си топли столовата. 

Дали това не е поредна схема за източване на стотици милиони от държавата? 

Общо 610 млн. евро публични средства са изплатени под формата на премии за високоефективно комбинирано производство на електроенергия и топлина на пет въглищни централи в България за периода от 1 юли 2021 г. до 30 юни 2026 г. Това показва анализ на Екологично сдружение „За Земята“, изготвен с подкрепата на „Грийнпийс“ – България, въз основа на информация, получена по Закона за достъп до обществена информация.

Сред получателите е ТЕЦ „Бобов дол“, която за разглеждания петгодишен период е получила близо 77 млн. евро. Само през 2025 г. премиите за централата възлизат на около 20 млн. евро.

В списъка на петте централи, получили общо 610 млн. евро, са още „Брикел“, „Топлофикация – Русе“, „Топлофикация – Сливен – инж. Ангел Ангелов“ и „Топлофикация – Перник“. Според авторите на анализа всички те са свързвани с т.нар. въглищна империя около Христо Ковачки, а за повечето има данни за системно замърсяване на околната среда.

Трябва да бъде ясно, че въпреки че държавата е дала на тези централи 610 милиона евро публичен ресурс, абонатите на топло енергия си плащат сметките за парно и топла вода. Тези пари се явяват като бонус, че тецовете ги има и предоставят услугата за която населението си плаща.

Топлина за размразяване на вагони с въглища

Случаят с ТЕЦ „Бобов дол“ поставя въпроси за това какво точно се признава за полезно оползотворяване на топлинната енергия, което дава право на централата да получава премии.

Централата не е традиционна топлофикация и не предоставя отоплителна услуга на битови абонати. През 2018 г. обаче получава лицензия за производство на топлинна енергия, наред с електрическата.

Проверка на Министерството на енергетиката, описана в решение на КЕВР от юни 2025 г., установява няколко особености при потреблението на топлинната енергия.

Сред потребителите е фирмата „Хийт Енерджи“ ЕООД, която работи на територията на централата и използва пара за размразяване на вагони с въглища. Според констатациите в проверката услугата се извършва целогодишно, като през някои летни месеци отчетената топлинна енергия е била по-голяма от тази през определени зимни месеци.

Друг потребител е оранжерия на фирма „Блуум Фетиш“, разположена в съседен имот. Проверката е установила липса на данни за измервателното средство за доставената топлинна енергия, както и проблеми, свързани с лицензирането на преноса.

Проверяван е и начинът, по който се отчита топлинната енергия за обект „Работнически стол“, собственост на централата, но отдаден под наем. Впоследствие е сключен анекс за доставка на топлинна енергия и топла вода с наемателя.

Въпреки констатациите на Министерството на енергетиката КЕВР потвърждава правото на централата да получава премии. Казусът поставя въпроса доколко ефективно се проверява реалното потребление на топлинната енергия, когато то е основание за разпределяне на публични средства.

Премии на фона на превишения на серния диоксид

Финансовата подкрепа за ТЕЦ „Бобов дол“ идва на фона на продължаващи проблеми с качеството на атмосферния въздух в района.

Само през 2025 г. двете измервателни станции в близкото Големо село са регистрирали общо 55 превишения на средночасовата норма за серен диоксид. И двете станции са отчели повече от допустимите по закон 24 превишения, въпреки че нито една от тях не е работила през цялата година.

Според публикуваните от екологичните организации данни проблемът не е изолиран случай, а се наблюдава от 2019 г. насам.

През май 2026 г. един от енергийните блокове на централата е бил спрян заради установени нарушения. Два месеца по-късно Министерството на околната среда и водите е съобщило за повторното му пускане, след като проблемите били отстранени. Към момента на публикацията на екологичните организации централата отново е била спряна, без публично обявени причини.

Европейските изисквания и забавените промени

От „За Земята“ и „Грийнпийс“ обръщат внимание и на европейските правила за енергийна ефективност. Директива (ЕС) 2023/1791 поставя допълнителни изисквания към високоефективното комбинирано производство, включително критерии, свързани с емисиите при определени категории инсталации.

Според екологичните организации България изостава с въвеждането на изискванията, които трябва да гарантират, че финансовата подкрепа за енергийна ефективност е съобразена и с въздействието върху околната среда и климата.

Те поставят въпроса дали е оправдано държавата да продължава да изплаща значителни премии на въглищни централи, при положение че част от тях са обект на многократни екологични нарушения.

„Субсидирането на един от най-замърсяващите въглищни тецове не може да бъде инвестиция в сигурността на енергийната система“, коментира Десислава Микова от „Грийнпийс“ – България.

От организациите настояват държавата да преразгледа подхода си към подпомагането на енергийните производители и да насочи повече средства към възобновяеми енергийни източници и участие на гражданите в енергийния преход.

Какво можеше да бъде направено с 610 млн. евро за по-чист въздух?

Сумата от 610 млн. евро поставя и друг въпрос – какъв ефект би могло да има, ако ресурс от такъв мащаб беше насочен към модернизация на съоръженията за пречистване на димните газове в петте централи.

Това не означава, че изплатените премии са били специално предназначени за екологични инвестиции или че средствата автоматично са можели да бъдат пренасочени. Но сравнението показва какъв мащаб на модернизация би могъл да бъде поставен на дневен ред с ресурс от подобен размер.

С тези пари би могло да се финансира изграждането или обновяването на системи за сероочистване, инсталации за намаляване на азотните оксиди, високоефективни електрофилтри и ръкавни филтри, както и съоръжения за пречистване на отпадъчните води и безопасно управление на остатъчните продукти от горенето.

Потенциалният ефект от подобни инвестиции е значителен. Съвременните мокри системи за сероочистване могат при подходящо проектиране и експлоатация да задържат над 90% от серния диоксид. Селективната каталитична редукция позволява съществено намаляване на азотните оксиди, а високоефективните електрофилтри и ръкавни филтри могат да улавят над 99% от праховите частици.

На практика това би могло да означава по-малко серен диоксид, азотни оксиди и прах във въздуха около населените места, в които работят централите. За хората, живеещи в близост до тях, подобна модернизация би могла да доведе до по-малко епизоди на силно замърсяване и по-ниско излагане на вредни вещества.

Разбира се, конкретният резултат зависи от състоянието и технологията на всеки енергиен блок, характеристиките на използваното гориво, правилното оразмеряване на съоръженията и най-вече от това дали те действително работят постоянно и ефективно. Подобни инвестиции не премахват и емисиите на въглероден диоксид, които остават отделен климатичен проблем.

Не може да се твърди категорично, че 610 млн. евро със сигурност биха били достатъчни за цялостното екологично преоборудване на петте централи. Но ресурс от такъв мащаб би могъл да осигури значително обновяване на системите им за контрол на замърсяването и да доведе до съществено намаляване на вредните емисии, ако средствата бъдат инвестирани целево и резултатите се проверяват независимо.

Така въпросът не е само колко пари са получили петте централи, свързвани от екологичните организации с кръга около Христо Ковачки. Въпросът е и какво можеше да бъде направено за въздуха, който дишат хората около тях, ако ресурс от такъв мащаб беше насочен към реално ограничаване на замърсяването.

Въпросът, който остава, е дали финансовата подкрепа за производството на енергия действително стимулира по-ефективно използване на ресурсите, или на практика позволява на въглищни мощности да продължават да получават публични средства, без екологичните последици от дейността им да бъдат достатъчно отчетени.

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход