Брюксел е отправил покана към държавите членки и частния сектор да представят идеи за тестване и внедряване на подобни технологии. Една от възможностите е изкуствен интелект да анализира информацията от телекомуникационните мрежи и чрез нея да разпознава дронове, които са свързани с мобилна или друга обществена мрежа.

По-интересното е, че се търсят решения и за апарати, които не използват такава връзка. За тях Комисията проучва възможността самите клетъчни мрежи да засичат присъствието им. Така мобилната инфраструктура би могла да изпълнява функция, наподобяваща радар, без дронът непременно да предава данни през нея.

Третото направление е свързано с координацията на реакцията при засечена заплаха. Европейската комисия иска технологиите за откриване и проследяване да могат да се свързват със системи за командване и управление, както и със средства за неутрализиране на дронове. Целта е информацията за подозрителен безпилотен апарат да достига бързо до структурите, които трябва да реагират.

Инициативата идва на фона на нарастващите опасения за сигурността, свързани с използването на дронове. Подобни апарати могат да нарушат работата на летища, да застрашат транспортни центрове и критична инфраструктура, да създадат проблеми по границите или да бъдат използвани срещу обществени пространства и морски обекти. Затова способността за откриване и противодействие срещу безпилотни системи все по-често се разглежда като съществена част от отбраната на Европа.

В проекта могат да се включат държави от ЕС заедно с частни компании, сред които телекомуникационни доставчици, мобилни оператори и оператори на критична инфраструктура. Допуска се както разработването на решения в рамките на отделна държава, така и съвместни трансгранични проекти. Украйна също може да участва като партньор в подобен консорциум.

Поканата на Комисията засега има за цел да събере информация и конкретни предложения, а не представлява директна процедура за финансиране. На следващ етап Брюксел ще прецени дали да обяви отделна програма, чрез която да подкрепи тестването и внедряването на тези технологии в държавите от ЕС.

Като част от усилията за укрепване на европейската защита срещу безпилотни апарати, на 10 ноември Европейската комисия също така събра в Брюксел за втора среща ръководството на Алианса за дронове между ЕС и Украйна. Инициативата цели да ускори разработването и производството на ново поколение безпилотни системи и технологии за противодействие срещу тях, като обедини индустриалния капацитет на двете страни.

Алиансът беше създаден през юли в Киев по време на третия форум за отбранителна промишленост между ЕС и Украйна. В него участват 18 компании и организации учредители – производители, иновативни предприятия, стартъпи и разрастващи се технологични фирми от държавите членки на ЕС, страните от Европейската асоциация за свободна търговия и Украйна. Работата им се координира с въоръжените сили.

На срещата в Брюксел участниците обсъждат как да задълбочат сътрудничеството между компаниите и какви да бъдат общите приоритети. Сред темите са регулаторните изисквания, новите тактики за използване на дронове на бойното поле, устойчивостта на веригите за доставки и развитието на иновациите. Важен въпрос е и как различните системи за защита от безпилотни апарати да бъдат интегрирани и свързани помежду си.

Алиансът е първа стъпка от изпълнението на договореното между ЕС и Украйна споразумение за дроновете от юли. Той трябва да допринесе и за по-широкия пакт за сътрудничество в отбранителната промишленост, чиято цел е европейските държави и Украйна да изградят необходимите производствени възможности и едновременно с това да укрепят отбранителната готовност на Европа.

Първата среща на ръководството на алианса се проведе през септември. След настоящата среща Европейската комисия ще публикува информация как други компании и публични партньори могат да се присъединят към инициативата. Очаква се алиансът да се разширява, като следващото заседание на ръководството е планирано за началото на 2027 г.