Премиерът Румен Радев ще представи основните политики и приоритети, заложени в бюджета, а всеки министър ще защити публично разчетите за ресора си. Финансовата рамка ще бъде представена от вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев.

Предварителните параметри очертават бюджет с дефицит над 3%, рекордни приходи и разходи, които се очаква да надхвърлят 50 млрд. евро. Таванът на държавния дълг може да премине 39 млрд. евро, а планираното ново задлъжняване да бъде над 12 млрд. евро.

Сред основните мерки е увеличението на минималната работна заплата до 660 евро от 1 януари. Пенсиите трябва да бъдат актуализирани от юли по швейцарското правило, а социалните разходи също ще нараснат.

Правителството предвижда допълнителни данъчни облекчения за родители – до 2000 евро за едно дете, 4000 евро за две и 6000 евро за три или повече деца. Предвижда се и увеличаване на обезщетението за втората година майчинство до около 450 евро месечно.

За осигуряване на допълнителни приходи кабинетът планира данък върху свръхпечалбите в шест сектора – банковия, фирмите за бързи кредити, големите търговски вериги, застраховането, телекомуникациите и обменните бюра. Заложени са и допълнителни регулации в хазартния сектор.

Европейската комисия вече изрази съмнения дали България спазва договорените ограничения за бюджетните разходи. В писмо до българските власти от 15 октомври Брюксел посочва, че планираните разходи за 2026 и 2027 г. надхвърлят допустимите нива и поставя въпроси за съответствието на бюджетния план с препоръките за излизане от процедурата за прекомерен дефицит.

Основните притеснения на Комисията са свързани с изпълнението на бюджета през 2026 г. и с мерките, които правителството възнамерява да приложи, за да ограничи разходите през следващите години. Българските власти са обяснили, че липсата на приет държавен бюджет в началото на годината е затруднила контрола върху разходите. Като допълнителна гаранция за 2027 г. финансовото министерство предлага да задържи 10% от бюджетите на ведомствата, докато стане ясно дали освобождаването на средствата няма да увеличи дефицита.

Брюксел предупреждава, че ако последваща оценка установи липса на ефективни действия за овладяване на разходите, процедурата срещу България може да бъде засилена. Окончателното становище на Европейската комисия за бюджетния план се очаква на 24 ноември.