Черно море дълги години беше "забравено" преди войната на Русия срещу Украйна да го вкара във фокуса на вниманието на НАТО и ЕС, разкривайки системни проблеми в сигурността и липса на механизми за наблюдение, реакция и сътрудничество.

Атаките срещу търговски кораби предизвикаха силна паника у нас, взеха човешки животи и имат сериозна икономическа цена, която ще се плаща години напред.

Ситуацията в Черно море вече се сравнява с Ормузкия проток, като започнаха да се изчисляват загубите за търговския трафик, туризма, риболова и др. А само преди десет години лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов виждаше Черно море само като място за платноходи, туристи, бизнес и една тръба.

България е една от най-слабите точки в източния фланг на НАТО и се забави с десетилетия в изграждането на отбранителни способности. Сега, по спешност, отговаря на предизвикателствата със сигурността в Черно море. Освен технически проблеми страната ни има и спешни политически задачи, които трябва да реши. Ключово ще е развитието на партньорството с Румъния и Турция, като за съжаление четири години след началото на руската агресия, все още няма ясна обща стратегия за Черно море.

Основната опасност идва от използването на все по-далекобойните и опасни дронове, пред която са изправени всички държави. Трябва спешно да се мисли за защита на пристанищата и останалата критична инфраструктура.

И всичко това трябва да се реализира наистина бързо.

"Ние трябва да мислим в категорията "война", а не с разбирането "има време", коментира пред Mediapool председателят на Софийски форум за сигурност и бивш зам.-министър на отбраната Йордан Божилов.

Съвсем друг въпрос е, че България няма спасителен кораб, подводница, а двата хеликоптера на Военноморските сили "Пантер" не летят. Противодействието на дроновете изисква и нови технологии, които далеч не са толкова скъпи. Украйна вече има достатъчно опит, който може да се анализира и използва от България.

Системи за наблюдение и контрол

Първо трябва да се изградят спешно системи за наблюдение, анализ, командване,  контрол и противодействие.

Първостепенната задача е да се изгради системата за наблюдение под вода, по вода и над вода, за да може да се следи за хибридни заплахи, посочи Божилов.

"Това категорично трябва да се направи най-малкото заедно с Румъния, защото иначе ще има пропуски", посочи той.

Все още нямаме ясна стратегия и план за противодействие на заплахата от дронове, като основна предпоставка за успеха им ще е сътрудничеството между България, Румъния и Турция.

Настройка на радарите и други проблеми

България и към момента има способности за реакция, но дроновете изискват пренастройване и нови способности.

МО вече придоби два нови патрулни кораба, koито предстои да влязат на въоръжение. Според експерти обаче Военноморските сили се нуждаят поне от още два подобни кораба. ВМС има и остра нужда от хеликоптери. Те разполагат с два хеликоптера "Пантер", но в момента те не летят, защото има проблеми с поддръжката им. Трябва да се закупят и торпеда.

Ситуацията с "Пантер"-ите разкрива системен проблем на военните с планирането и експлоатацията на новозакупената техника, която не се използва ефективно заради липсата на средства.

ВМС настояват и поне за още два хеликоптера, за да могат да се използват заедно с двата нови кораба.

Според източници на Меdiapool има спешна необходимост от допълнителна настройка на бреговата система "Екран", за да се следят и въздушни цели над териториалното море.  

Транспортното министерство отдавна не разполага с голям спасителен кораб, като нуждата е заявена отдавна, но и в това отношение нищо не е направено.

Отдавна България няма и подводница. 

Страната ни обаче придоби сериозно количество кораби минни ловци втора ръка, като част от тях ще се използват за резервни части.

България ще може да разчита на самолетите F-16, които също ще разполагат с радари, а и могат да бъдат оборудвани с подходящи ракети за противодействие на дронове.

Румъния използва редовно изтребителите си F-16 за реакция при заплаха от дронове.

България закупи и модерни 3D радари, но не е ясно дали ще стигнат и за постове на морето.

Освен това докато F-16 и радарите бъдат доставени и усвоени, ще минат години.

България закупува и общо 6 германски комплекса IRIS-T, които обаче едва ли са най-доброто решение срещу евтините дронове, тъй като реакцията им излиза изключително скъпо.

Идеята на МО е към всеки зенитно-ракетен комплекс да има придружаваща система за борба с дронове.

България е в процес на придобиване на брегови противокорабен ракетен комплекс от САЩ. Доставчик трябва да бъде норвежката компания Kongsberg, която работи заедно с американската Raytheon.

Нови способности

Традиционните средства, като кораби и самолети, например, са важни, но в съвременната война те вече имат по-малка тежест.

"Видяхме какво стана с руските кораби, които бяха доста модерни и украинците, които нямаха флот, ги принудиха да се изтеглят от бойното поле на практика. Така че тука вече стои въпросът не само за големите системи, но и за тяхната защита", посочи Божилов.

"Сега, в тази ситуация, когато имаме вече подводни, надводни, въздушни дронове, които са с много голяма далекобойност, с много голям заряд, трябва да мислим повече как да противодействаме на тези способности", добави той.

Освен зенитни системи, може да се използват дронове-прехващачи, средства за радиоелектронна борба, въоръжени безпилотни катери, дистанционно управлявани оръжейни установки и други средства, които са в арсенала на Украйна и непрекъснато се развиват.

Моделът изсква да се изгради многослойна отбрана, при която морски катери, въздушни прехващачи, радари и изтребители да работят съвместно.

Военният министър Димитър Стоянов вече обяви, че страната ни ще разположи допълнителни средства за наблюдение и противодействие на безпилотни апарати.

Вече се предприемат и мерки за усилване на противовъздушната отбрана чрез допълнително разполагане на зенитно-ракетни комплекси.

Проблеми със сътрудничеството в Черно море

"България и Румъния задължително трябва да обсъдят какво да правят на двустранна основа и в рамките на НАТО. Същото важи и за Турция. Регионалното сътрудничество в Черно море е далеч под изискванията на средата и това, което правят северни държави", каза Божилов.

"Черно море бе забравено. Дали то се оценява по същия начин както рисковете за балтийските страни, например?", коментира Божилов.

България, Румъния и Турция вече успяха да сформират обща противоминна група в Черно море. Основната ѝ мисия е да осигури безопасността на корабоплаването в Черно море чрез откриване, обезвреждане и унищожаване на морски мини, които се появиха в акваторията в резултат на войната в Украйна.

В последно време се срещат по-рядко мини, като основното предизвикателство са носещите се останки от дронове, които достигат и до плажовете.

Работа в рамките на НАТО

Божилов коментира, че България и Румъния трябва да са много активни и в рамките на НАТО и ЕС, за да поставят сигурността на Черно море във фокуса на Алианса.

"В крайна сметка в НАТО държавите би трябвало да инвестират в системи, които са от най-голям интерес за тях. Трудно ще убедим, да кажем, Португалия да ни даде някакви системи за морска защита. Не, не че не е възможно, просто трябва да представим този случай като важен за цялото НАТО. Да се види какво може от общи средства или от някои държави, но бързо трябва да изградим някаква система за наблюдение", посочи той.

И вече се работи в тази посока Румъния, България и Турция поискаха ново военно командване на НАТО в Черно море. Предложението на Букурещ е командването да бъде ръководено на ротационен принцип от съюзническите черноморски държави, като се сменя и мястото, на което е разположено.

България пък поиска от НАТО авиация, ракетни комплекси и антидрон системи заради напрежението в Черно море след поредицата атаки срещу търговски кораби.

В крайна сметка България реши да се включи и в антидрон инициативите на НАТО и ЕС.  Страната ни планира да закупи за 80 милиона евро 20 системи – 10 мобилни и 10 стационарни, по механизма европейския механизъм SAFE за преференциални заеми, с които да бъдат засилени военните способности на страните членки.

Никола Лалов