Хората на 50 и повече години не са просто потенциал, те са основният ресурс на нашата икономика. В същото време често те са извън пазара на труда не по свое желание. Това коментираха експерти, предприемачи и представители на европейски и национални институции на второто издание на форума „50+: Новата възраст на успеха“. Той е организиран от „Young talents 50+" и „Инвест София“. На 50 и 50+, както каза Цецка Караджова, която е един от инициаторите на форума, е времето да открием нови идеи, предизвикателства и да си кажем: „Защо да не започна сега“.

„Трябва да променим начина, по който говорим за възрастта, защото 50 не са тази граница, която сме свикнали да си представяме. Това е възрастта на знанията, които не са само по учебник, а са придобити“, каза социалният министър Наталия Ефремова. „Като държава виждаме много ясно този потенциал“, допълни тя. Ефремова говори и за намаляващото население в трудоспособна възраст, и за нуждата от надграждане на уменията, и за проблема с грижата за възрастни близки.

Опитваме се с национални програми да подкрепяме хората, на които им трябва малко повече професионален опит, за да се пенсионират – и субсидирана заетост, и обучения, каза министърът. „Искрено се радвам, че ние като поколение не само помним телефоните с шайби, а днес работим с всички технологии и можем да предаваме една нишка на знанието и адаптивността по един начин, който не може да бъде загърбван“, каза още тя.

В следващите години Европа ще губи по 1 млн. души годишно, които ще излизат в пенсия, а населението над 65-годишна възраст се увеличава, коментира Андрияна Сукова, зам.-генерален директор на ГД „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ в Европейската комисия.

Много хора на възраст над 50 г. са извън пазара на труда не по свое желание, коментира Сукова. Изследвания сочат, че най-важният фактор за това е достъпът до социални услуги и грижи за възрастни. Вторият фактор са здравословните причини, които принуждават хората рано да губят активност. Третата група фактори са свързани с работното място. Гъвкавостта на условията на труд, организацията на трудовия процес е ключова, защото от нея зависи дали един човек на 55-64 г. може да поеме грижите за хора вкъщи и да работи едновременно, каза още представителят на ЕК. „Не можем да повишим конкурентоспособността на европейската икономика, ако оставим една огромна част от населението извън пазара на труда“, заключи Сукова.

В България над 70% от хората на възраст 55-64 г. са работещи, те са малко над 21% от работната сила, каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова.

Каквито и мерки да предприемаме на ниво хора, те работят в определена среда. За съжаление, хората над 50 г. не учат изобщо, под 10% са участвали в някакъв курс или професионална квалификация, коментира изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова. Тя посочи като проблем липсата на възможности за ежедневни грижи на възрастни хора, което превръща много хора на възраст над 50 г. в загубен ресурс за пазара на труда. 

Костадинова посочи и една национална особеност – липсата на транспортна свързаност. Много хора над 50 г., които търсят работа, но не намират, са в градове, които нямат една автобусна линия до по-големия град. Това решава 50-60% от всички чудения, които човек може да има над 50 г., коментира тя. В момента, според нея, много от политиките са пожелателни.

„Не хората над 50 имат нужда от нас, а ние имаме огромна нужда от тях. Имаме такъв недостиг на хора, че изкуственият интелект никога няма да го запълни и да ги измести“, коментира Мария Христова от „Инвест София“. Христова обяви, че към стажантските програми за ученици, „Инвест София“ ще предложи и стажантска програма за хора на 50+.

Пет поколения работят в момента на пазара на труда и не е лесно да се съчетаят, отбеляза Зорница Русинова. Светла Костадинова посочи и парадокса на златния часовник, който показва как се променят отношенията между работодател и служител: „Преди си работим 30 години и накрая ти подаряват златен часовник за лоялността. Сега е обратното – идва младеж на 25 и казва: „Дай ми златен часовник и ще видиш какво мога да направя“. 

Почти нямаше коментатор, който да не посочи колко е важно човек да не спира да учи и след 50. Лидия Шулева разказа колко пъти се е пресъздавала професионално, тръгвайки от инженерната диплома по медицинска електроника, минавайки през бизнеса, управлението (два министерски поста – на социалната политика и икономиката) до днешната й кариера на консултант. „Започвах отначало, но никога от нулата“, подчерта тя.

И 100 години понякога не се усещат като време за пенсия, разказа журналистката Мира Добрева, която сподели удивителни случаи на активен живот от своята поредица за столетниците – 105-годишен лекар, който продължава да чете медицинска литература всеки ден; 101-годишна жена, която се превръща в основен производител на социалното предприятие „Оле Мале“. Много от тях – не само в България, казват пред Мира Добрева, че считат деня без работа за изгубен ден.