Какво показват данните за Германия, Румъния и „Марица 3“ – и защо една нова ТЕЦ в Германия не означава връщане към старите въглищни технологии

Периодично в публичното пространство се появява твърдението, че „Германия строи нови въглищни централи“ и следователно България спокойно може да продължи да разчита на старите си ТЕЦ.

Проблемът е, че това твърдение смесва две различни неща – една конкретна нова въглищна централа и общата енергийна политика на Германия.

Германия действително пусна в експлоатация Datteln 4 през 2020 г. Но това е изключение, а не начало на нова вълна от строителство на въглищни централи. Самото германско Министерство на околната среда признава, че на пръв поглед пускането ѝ изглежда противоречиво на политиката за отказ от въглищата. Обяснението е, че централата е имала разрешение за експлоатация още от 2017 г., преди окончателното приемане на германския план за отказ от въглищната енергетика. (BMU)

Днес посоката на Германия е точно обратната – постепенно прекратяване на въглищното производство, като законовата цел е това да приключи най-късно до 2038 г. (Bundesnetzagentur)

Германия: една нова централа срещу десетки излизащи от системата

Datteln 4 е с мощност около 1 050 MW и е проектирана като високо ефективна централа на твърди въглища. При комбинирано производство на електроенергия и топлина се посочва ефективност до около 60%. Централата осигурява и топлофикация за над 100 000 домакинства. (Uniper)

Но това, което често се пропуска, е какво се случва с останалите германски въглищни мощности.

До 2023 г. в германската програма за намаляване на въглищната генерация са участвали 41 централи с общо около 10,7 GW спечелена в търговете мощност, а допълнително са наложени забрани за експлоатация на още три централи с около 1,4 GW. (Bundesnetzagentur)

Само през 2024 г. Германия е затворила 14 въглищни електроцентрали.

А към 1 септември 2026 г. германският регулатор отчита, че излезлите от пазара въглищни мощности вече са достатъчно много, за да бъде изпълнен и нормативно определеният лимит за 2029 г. – без да е необходимо да бъде налагана нова забрана за конкретна централа. (Bundesnetzagentur)

Тоест:

една Datteln 4 не променя посоката на Германия.

Тя е модерна въглищна централа, построена като част от преходен компромис, докато стратегията на страната е старите и по-неефективни въглищни мощности постепенно да бъдат извадени от експлоатация.

А колко са старите централи, които нашата съседка Румъния вече извади от системата?

Румъния е още по-показателен пример.

През 2021 г. страната окончателно изважда от електроенергийното производство 1695 MW въглищни мощности.

Това включва:

• петте блока на Mintia – общо 1050 MW;

• блок 8 на Ișalnița – 315 MW;

• блок 3 на Turceni – 330 MW.

Европейската комисия потвърждава, че тези мощности са окончателно извадени от националната електропреносна система. (European Commission)

И това не е краят. Румънският план предвижда постепенно извеждане от експлоатация на общо 3780 MW въглищни и лигнитни мощности до края на 2025 г., а окончателното прекратяване на въглищната генерация е планирано най-късно до 2032 г. (Reforms and Investments)

ТЕЦ "Mintia" е особено интересният пример

Старата ТЕЦ Mintia, с над 1000 MW инсталирана мощност, е спряна и окончателно затворена.

Но румънската идея не е просто да остави терена празен.

На мястото на старата въглищна централа се развива нов енергиен проект – с газова комбинирана цикълна технология и значително по-висока ефективност.

Това е важната разлика:

край на старата замърсяваща технология и ново производство на същия индустриален терен.

Какво прави в това отношение България?

Подобна на румънската ТЕЦ Mintia в Димитровград съществува „Марица 3. Централата стара колкото румънската и е пусната през 1971 г., има мощност около 120 MW и е определяна като субкритична въглищна централа. (hrw.org)

Това означава повече от половин век експлоатация.

За сравнение, Datteln 4 в Германия е построена с технологии от съвсем друго поколение.

Според технически анализ на енергийните системи ефективността на „Марица 3“ е под 30%, докато съвременните големи въглищни централи могат да достигат около 40–45% нетна ефективност, а Datteln 4 е сред най-ефективните централи от своя клас. (institutulsocialvj.ro)

Това има пряко значение за околната среда и замърсяването на въздуха.

При по-висока ефективност за производството на един и същ мегаватчас е необходимо да бъде изгорено по-малко гориво, тоест тонове въглища.

А по-малко изгорено гориво означава потенциално по-малко емисии на замърсители като ФПЧ, SO2, азотни съединения и други замърсители при равни други условия, без дори да преглеждаме технологиите за прочистване.

Най-притеснителния показател е серният диоксид

Ако искаме да разберем разликата между старите и по-съвременните технологии, един от най-показателните замърсители е серният диоксид – SO₂. Трябва да имаме в предвид и качеството на въглищния материал, като знаем че нашите лигнитни въглища от маришкия басейн са с ниско качество и високо съдържание на сяра.

И тук вече можем да погледнем не само какво пише в разрешителните, а какво реално се измерва във въздуха.

Димитровград

В Димитровград автоматичната станция „Раковски“ отчита средна концентрация на SO₂ от около 19 µg/m³ през 2023 г. Анализът на данните показва и многократни високи краткотрайни концентрации. (Грийнпийс)

Изтеглихме и анализирахме данните за Димитровград от АИС "Раковски" за периода от възобновяване на работата на централата в Димитровград 01.05.2021г. - 05.10.2026г. и същия период от измервателната станция в Datteln-Hagem (DENW002) където е новата немска централа и сравнихме показанията за серен диоксид. (Umwelt Bundesamt Datteln-Hagem)

Aнализa на данните за съответния период за Димитровград показа 19 µg/m³, най висока стойност 2002 µg/m³, 92 броя превишения на средночасовата норма от 350 µg/m³. В Димитровград стойности над два пъти над допустимата граница за опазване на човешкото здраве (700µg/m³ )са регистрирани 21 пъти.

Не можем да твърдим, че единствения източник е ТЕЦ "Марица 3", това е предмет на доказване в съдебно дело, но при 95% от часовите измервания над 350 µg/m³ са били когато „Марица 3“ е работила според доклад на hrw.org

Datteln – същият показател, съвсем различна картина (5 пъти по-малко серен диоксид, при 9 пъти по големи мощности на ТЕЦ)

В района на Datteln се намира станцията Datteln-Hagem, на която се извършва специален мониторинг около централата Datteln 4.

Aнализa на данните за съответния период (01.05.2021г. - 05.10.2026г.) за Datteln-Hagem показа 4 µg/m³ средна концетрация, най висока стойност 41 µg/m³ и 0 броя превишения на средночасовата норма.

Германският доклад за екологичния мониторинг посочва, че тази стойност остава на ниско ниво и след пускането на Datteln 4 през 2020 г. и е значително под германската стойност от 50 µg/m³. (Uniper)

Тук трябва да се направи важната уговорка: това не е директен лабораторен тест „Datteln срещу Марица 3“, защото метеорологията, релефът, другите промишлени източници и местоположението на измервателните станции са различни.

Но разликата в измерените концентрации е впечатляваща:

Защо Datteln 4 е различна от старата технология?

Разликата не е само в годината на построяване.

При съвременните въглищни централи се използват комплекс от технологии за ограничаване на емисиите – сероочистка, електрофилтри, системи за азотни оксиди и оптимизирано горене и различни въглища.

Uniper посочва, че системите за очистване на димните газове улавят около 90% от серните оксиди в неговите централи. (Uniper)

При „Марица 3“ също има сероочистваща инсталация, но тя е много по стара и е собствена българска разработка както твърди "консултанта" Христо Ковачки и именно нейното нормално функциониране е от ключово значение за ограничаването на SO₂.

Но фактът, че една стара централа може да бъде оборудвана с модерна система за очистване, не променя възрастта и базовата конструкция на котела, турбината и останалата енергийна схема.

И така – Германия строи ли нови въглищни централи?

Да, Datteln 4 е реална нова въглищна централа, въведена в експлоатация през 2020 г.

Но от това не следва, че Германия има политика за изграждане на нови въглищни ТЕЦ.

Точно обратното.

Германският закон предвижда прекратяване на въглищното производство най-късно до 2038 г., а към септември 2026 г. регулаторът отчита, че излизането на мощности от пазара вече е изпреварило необходимото за достигане на междинната цел за 2029 г. (Bundesnetzagentur)

Затова използването на Datteln 4 като аргумент, че „Германия строи въглищни ТЕЦ, следователно България трябва да запази старите си“, пропуска най-съществената част от историята.

Германия построи една високоефективна въглищна централа, но едновременно с това изважда от експлоатация множество по-стари мощности и законово е поела курс към пълно прекратяване на въглищното производство.

Три държави – три различни подхода

Германия:
затваряне на стари въглищни мощности + ограничен преходен период + високоефективна Datteln 4 + законово прекратяване на въглищната генерация.

Румъния:
закриване на стари въглищни мощности + изграждане на нови мощности на газ и възобновяеми източници + конкретен календар за отказ от въглищата.

България:
В България продължава спорът дали и докога да бъдат експлоатирани старите ТЕЦ-ове, но не се правят никакви стъпки в това направление.

А в Димитровград въпросът е още по-конкретен:

какво ще замени „Марица 3“, когато повече от половинвековната технология вече не може да отговоря едновременно на изискванията за чист въздух и икономическа ефективност?

Това е същинският въпрос.

Не дали Германия има една нова въглищна централа.

А дали България ще чака старите централи сами да стигнат края на експлоатационния си живот, или ще започне предварително да планира с какво ще ги замени.