България бързо увеличава капацитета си за съхранение на електроенергия, като развитието на батериите върви паралелно с бързото разрастване на соларните мощности. Това се случва в момент, когато рекордно ниските нива на Дунав ограничават производството на електроенергия в редица държави от Източна Европа. В различни части на страната вече работят около 100 батерийни обекта, разположени на територията на бивши летища, индустриални площадки и край електроцентрали, пише в свой материал посветен на страната ни Франс прес.

По данни на Министерството на енергетиката през септември действащите системи имат обща мощност около 5,7 гигавата. Допълнително са договорени проекти по европейския план за възстановяване, които предвиждат още 14 гигаватчаса капацитет за съхранение.

Професорът от Националния политехнически университет в Атина Ставрос Папатанасиу определя темповете на изграждане на тези системи в България като изключителни дори на фона на европейските стандарти.

Развитието на батериите дава на българската електроенергийна система възможност по-гъвкаво да реагира при промени в производството и потреблението. Това се оказва особено важно в регион, в който сушата създава проблеми за водноелектрическите мощности.

Ефектът вече се вижда и в търговията с електроенергия. През юли и август страната ни е изнесла нетно около 830 гигаватчаса електроенергия месечно. Това е повече от два пъти над средното месечно ниво за май и юни. Само през юли най-големият поток е бил към Румъния, като стойността на нетно пренесената електроенергия по българските пазарни цени се оценява на около 74 млн. евро.

Промяната в енергийния модел е особено видима при ТЕЦ „Марица-изток 3“. Централата, която в миналото е била втората по големина въглищна електроцентрала в България, разполага с четири блока по 210 мегавата. След изтичането на дългосрочния договор през 2024 г. производството ѝ от въглища е намаляло значително.

Част от инфраструктурата за присъединяване към електропреносната мрежа обаче продължава да се използва – този път от батерийна инсталация. Според ръководителя на „КонтурГлобал“ в България Васил Щонов компанията е използвала съществуващата връзка, като е спряла един от въглищните блокове и на негово място е свързала батериите.

Това има значение и заради структурата на българското производство. Около 40% от електроенергията в страната идва от АЕЦ „Козлодуй“, докато регулируемите газови мощности са значително по-ограничени в сравнение с тези в Гърция и Румъния.

Щонов обяснява пред Фран прес, че въпреки постепенното оттегляне на въглищата страната ni трябва да запази определен резерв от такива мощности. По думите му той би могъл да бъде необходим при тежка зима или евентуално прекъсване на газовите доставки.

Според председателя на Българската асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия Никола Газдов бързото разгръщане на батериите не е резултат от дългосрочно планирана стратегия, а от съчетаването на няколко благоприятни фактора.

Основният двигател е бумът на соларните централи. Голямото производство от фотоволтаици през светлата част на деня периодично води до излишък на електроенергия, която може да бъде съхранена и използвана по-късно. В същото време процедурите за изграждане на батерийни системи в България са сравнително бързи. По оценката на Газдов голяма инсталация може да бъде изградена за по-малко от година и половина.

През 2025 г. България е представлявала около 9% от новоинсталирания капацитет за батерийно съхранение в Европа. Според Ленарт Херман, старши консултант в мюнхенския Forschungsstelle für Energiewirtschaft, развитието на сектора може да се превърне в пример за други европейски държави.

Идеята страната ни да се превърне в своеобразна „батерия на Балканите“ обаче има своите ограничения. Електропреносните връзки със съседните държави не разполагат с неограничен капацитет, а повечето от съществуващите батерии могат да съхраняват електроенергия за между един и шест часа, като при някои системи периодът достига осем часа.

Това е достатъчно за покриване на краткотрайни пикове в потреблението или за компенсиране на временен спад в производството на водни и ядрени централи. Батериите обаче не могат да заместят ядрена мощност, която е извън строя в продължение на дни или седмици.

Друг риск е свързан с икономиката на самия сектор. Батериите печелят от разликата между ниските и високите цени – зареждат се, когато електроенергията е евтина, и я продават обратно при по-високи цени. Ако броят на системите стане прекалено голям, тази разлика може да се свие и съответно да намалее рентабилността им.