Днешната наша столица София е имала пет имена през годините. Градът се е наричал Сердика, Улпия Сердика, Триадица, Средец и София.

Първото название на днешна София е било Сардика, или Сердика, от името на племето сарди или серди и то е останало до завладяването на Софийската област от римския полководец Луциниус Красус, който покорил цялата Тракийска област. При владичеството на императора Траяна градът добил и една добавка — прозвище Улпия каквото име носят почти всички по-хубави и цветущи градове при римските императори, най-добрият администратор между които е бил императора Траян, при царуването на когото се наричали: Кюстендил — Улпия Пауталия, Стара-Загора — Аугуста Траяна и други.

Това второ име на София — Улпия Сардика или Сердика, е траяло през цялото римско владичество на Балканския полуостров и затова има обилни исторически доказателства.

Третото име на София, което е съществувало в паралел с второто й име е било Триадица. Това име е съществувало през течение на средните векове, за което имаме исторически доказателства още от 1553 г. от времето на турското владичество в съчинението на Вранчич, който пише, че старите историци и писатели наред с името на София: Улпия Сардика или Улпия Сердика, наричали я и Триадица. Това свидетелство за името Триадица се повтаря и в 1595 година у Бонфини, у Йоханес, който пише, че градът Сардика не трябва да се търси на това място, защото тоя град се наричал Триадица, каквото име София е имала и във времето на Михаил Гликас, и въобще всички гръцки историци и писатели наричат София с името Триадица.

Четвъртото име на София е Средец и се среща още в 1329 година в едно българско евангелие; и това име е продължило да съществува през течение на целите Средни векове, та дори и след Освобождението на България, и то като официално име на столицата на Българското Княжество в паралел с името София, както се вижда на много книги печатани в първите години подир Освобождението. В това число и върху кориците на изданията на Българското книжовно дружество, гдето четем Средец вместо София.

Петото, последно и днешно название на столица София има голяма история. През време на великото преселение на народите, хуните на Атила (441 — 447) са разорили до основи старата Сердика; едва император Юстиниан I (527—565), след като построил величествения Божи храм Св. София в Цариград, възстановил Сердика и построил тук старинната църква Св. София.

Точната дата на постройката на Св. София исторически не е установена, но от всички изучвания единодушно е заключението, че е строена през време на византийското владичество в Софийската област.

Друго едно мнение има, че черквата Св. София е била съградена пак при владичеството на Византия, но по-рано — от дъщерята на императора Константин Великий (306—377). И най-сетне и едно трето мнение от гръцки произход, че черквата е била построена от принцеса София, дъщеря на императора Юстина II (565—578), когато е била възобновена и старата Сердика, а от двете тия мнения за възобновяването на града и съграждането на черквата Св. София е било дадено днешното и последно име на града — София.

Д-р Никола Радев