Ненужно се събира огромен обем данни за цени, количества, доставчици, логистични връзки

Над 10 национално представени браншови организации от хранително-вкусовата промишленост публикуваха критично становище срещу огромната административна тежест, която ще създаде новата наредба за воденето, поддържането и ползването на електронен централен регистър за проследимост по веригата на доставки на основни хранителни стоки. Според тях подаването на данни в подобен регистър за всяка продажба от производителя или вносителя през дистрибуторите и търговците на едро и дребно, ще натовари финансово фирмите по веригата и вместо до удържане на цените, ще доведе до точно обратното - тяхното повишение.

Както писа „Сега“, с последните промени в Закона за защита на конкуренцията се предвижда създаване на пореден държавен регистър, в който производители, дистрибутори и търговци са задължени да подават огромен обем обем информация за всяка партида и реализация на определени основни хранителни продукти. Проектът на наредбата за водене на регистъра бе публикуван за обществено обсъждане от Министерството на икономиката, индустрията и инвестициите. Авторите признават, че новите изисквания ще доведат до допълнителна административна тежест и доста ангро са оценили, че ще натоварят бизнеса с около 60 млн. евро допълнително на година.

Според засегнатите браншове разходите ще са много по-големи и може да предизвикат преустановяване на работата на някои производители и преработватели на храни. На първо време е предложен списък от 23 основни хранителни продукта, което ще засегне над 10 000 оператора - земеделски производители, преработватели, дистрибутори и търговци на едро и дребно, като преобладават малки и средни стопанства и предприятия, посочват представителите на бизнеса.

Още по-абсурдна е идеята, че приложеният списък е само началото, а постепенно регистърът ще обхване всички произвеждани и потребявани хранителни продукти в страната, пише в становището.

Браншовите организации не могат да си обяснят какво налага събирането на толкова огромен обем данни за цени, количества, разфасовки, доставчици, логистични връзки за всяка една партида.  „Това на практика означава, че всеки оператор (в т.ч. земеделски производител и фермер) да назначи поне по още един висококвалифициран служител, който да изпълнява тази дейност и чиято заплата ще бъде калкулирана в стойността на продукцията. Абсурдно голяма и несъразмерна спрямо аналитичната цел е административната тежест за предприятия като птицекомбинати, произвеждащи яйца и пилешки продукти, които на денонощие експедират десетки партиди за различни получатели и реално ще следва да назначат по минимум трима служители, за да покрият непрекъснатият цикъл на производство“, се посочва в становището.

Дава се и друг пример: Всеки един от над 2000 производители на домати или от над 2200 кравеферми производители на сурово прясно мляко (преобладаващата част от които малки стопанства), ще трябва при експедирането на всяка партида домати/мляко, независимо от количеството й (дори да са две щайги или 50 литра) да направи запис в електронния регистър с огромен набор от данни.

Особено критично е отношението към изискването да бъдат предоставяни електронно и документите, придружаващи продукта. Това е ненужно, тъй като в момента контролните органи имат пълен достъп до първични документи, които всеки оператор по веригата съхранява за период до 5 години на принципа „за един напред и един назад“.

Засегнатите бизнеси се притесняват и от риск от неконтролируемо боравене с чувствителна търговска информация особено при широкия кръг от институции и длъжностни лица, които биха получили достъп до регистъра.

Затова организациите предлагат достъпът до данните да бъде стриктно ограничен, да се прилагат правилата и стандартите за работа с чувствителна информация, приети от КЗК, както и да бъдат предвидени строги санкции при нарушаване на търговските и производствените тайни. Те настояват и за преразглеждане на предвидения срок за съхранение на данните от минимум 20 години, който е необосновано дълъг.

Предложения

Като алтернатива браншът предлага, когато на КЗК са необходими данни за движението на стоките, да бъде използвана вече наличната информация в други държавни регистри, като например данните на НАП.

Засегнатите бизнеси настояват регистърът да се използва целенасочено – само за продукти, за които КЗК има основателни съмнения за картел или не може да събере необходимите данни по друг начин, вместо да се създава всеобхватно задължение за всички оператори и всички пратки.

Браншовите организации настоятелно апелират за концептуално преработване на проекта и преразглеждане на цялостната концепция за регистъра, така че да не се допуска непропорционалната административна тежест да води до икономически вреди, повишаване на цените, нарушаване на веригите на доставки и ограничаване на избора на потребителите.

МИЛА КИСЬОВА