Русия губи около 6000 военнослужещи повече месечно, отколкото успява да привлече за армията си, твърдят представители на западните служби за сигурност, цитирани от The Guardian. Москва продължава да набира нови бойци с високи темпове – по приблизителни оценки около 1000 души дневно. През последните два месеца обаче дори този поток не е достатъчен, за да компенсира загубите на убити и ранени руски военнослужещи.

Според източник на изданието руският президент Владимир Путин реагира на недостига, като засилва ударите срещу Украйна, включително срещу цивилни цели и критична инфраструктура. От началото на юли Русия е изстреляла над 360 ракети, като се възползва от недостига на украински системи за противодействие на балистични заплахи. Целта на Москва според западните оценки е да отслаби украинския морал, като през зимата нанесе тежки поражения на енергийната инфраструктура.

Зад тази тактика стои и ограничената възможност на Кремъл да компенсира големите загуби чрез нова мобилизация. Западните представители смятат, че подобна стъпка би била сериозен политически и икономически риск за Русия. При последната мобилизация през есента на 2022 г. около 1 милион руснаци, много от които висококвалифицирани специалисти, са напуснали страната, а по-малко от половината са се върнали.

Не е ясно и дали руската армия разполага с необходимото оборудване и достатъчно офицери, за да приеме още няколкостотин хиляди нови военнослужещи.

Междувременно Украйна продължава да атакува руски обекти, свързани с петролната индустрия, което вече води до недостиг на горива в някои райони. Киев обаче настоява съюзниците му да предоставят още оръжия – както за удари по руски цели, така и за противовъздушна отбрана.

На този фон Великобритания засилва военната си подкрепа за Украйна. Британският премиер Анди Бърнам при посещението си в Киев заяви пред президента Володимир Зеленски, че Лондон ще предостави на Украйна секретна досега информация за британски компоненти, използвани в крилатите ракети с голям обсег Storm Shadow. Бърнам също така призова международната общност да увеличи помощта за украинската противовъздушна отбрана, включително чрез предоставяне на още американски ракети-прехващачи Patriot.

В отговор Москва отправи поредица от заплахи за ответни действия, включително срещу британски военни обекти във и извън Украйна. Западни представители обаче смятат, че въпреки реалната заплаха Кремъл се стреми да избегне пряк сблъсък с НАТО. Според тях агресивната руска реторика към Великобритания е част от отдавна използвана от Москва стратегия – чрез заплахи и предупреждения да се засилят страховете на противниците и да се повлияе върху решенията им.

Западните оценки сочат още, че основната цел на Путин в Украйна остава война на изтощение. Москва разчита, че с времето подкрепата на съюзниците на Киев ще отслабне, особено ако руските заплахи предизвикат обществен натиск върху европейските правителства.

Според един от западните представители тези действия са насочени към създаването на „разделена и по-уязвима Европа“. Той отбелязва и че ядрените заплахи на Русия не са ново явление – Москва многократно ги е използвала през последните години в опит да накара Запада да ограничи или прекрати подкрепата си за Украйна.