Опитен изследовател на промените в ледените полета и тяхното влияние върху климатичните промени - учен от Университета в Хъдърсфийлд, планира да се отправи отново към Арктика.
Но докато се подготвя да се върне отвъд Северния полярен кръг, д-р Бьонгюн (Фил) Хванг поглъща новините за новото развитие там - в стратосферата над Северния полюс е наблюдавана рядка, необичайно голяма дупка в озоновия слой.
"Това не е пряко свързано с работата ми, но може да има косвено вляние", казва д-р Хванг, който е геофизик, специализиран в динамиката на снега и леда в Арктика.
Той вече е посетил около 15 пъти региона, а следващото му пътуване трябва да бъде престой от юли до септември на борда на изследователския кораб Polarstern. Той ръководи работна група, която е част от многонационалния проект, наречен MOSAiC - Мултидисциплинарна плаваща обсерватория за изследване на арктическия климат.
Д-р Хванг ще използва морски ледени шамандури, оборудвани със специални сензори, за да получи повече данни за сезонните движения на леда, а това от своя страна ще помогне за създаването на по-добри модели за разбиране и прогнозиране на изменението в климата.
Нов аспект в полярните изследвания дойде, когато учените, използващи данни от спътника на Европейската космическа агенция Copernicus Sentinel-5P, забелязаха силно намаляване на озоновите концентрации над Арктика.
"Необичайни атмосферни условия, включително температури на замръзване в стратосферата, доведоха до намаляване на нивата на озона, което доведе до "мини дупка" в озоновия слой", се казва в официалното съобщение на Агенцията.
Озоновият слой е естествен, защитен слой от газ в стратосферата, който предпазва живота от вредното ултравиолетово лъчение на Слънцето. Обикновено озоновата дупка, която предизвиква най-голяма загриженост, е разположената над Антарктида - на другия полюс на Земята, която се образува всяка година през есента.
Над Севрния полюс и в миналото са откривани мини озонови дупки, но изчерпването на озона тази година е много по-голямо в сравнение с предишни години.
То се причинява от охлаждане в стратосферата над Северния полюс, казва д-р Хванг. Не е напълно ясно защо това се случва, допълва той, въпреки че има редица теории. Едната е, че тъй като температурата на морето в Северния Тихи океан се затопля, това всъщност създава ефект на охлаждане в стратосферата.
"Друга теория е, че когато озонът се изчерпи, това всъщност насърчава охлаждането в горната атмосфера, защото озонът абсорбира много слънчева светлина, така че колкото по-малко е озонът, толкова повече се охлажда."
Учените очакват, че озоновата дупка в Арктика скоро отново ще се затвори. Д-р Хван счита, че фактори като намаляването на употребата на хлорофлуоровъглеводороди (CFC) вероятно означават, че доста преди края на века озоновият слой ще се възстанови напълно.
Междувременно планът на учения е да лети за Норвегия през юли и след това да пътува с ледоразбивач до изследователския кораб Polarstern. Polarstern е умишлено замразен в арктическия лед и е оставен да бъде носен от тях, като по този начин учените могат да извършат своите изследвания.
Кризата COVID-19 неизбежно се отрази върху проекта и д-р Хванг ще трябва да премине медицински преглед, което понастоящем е трудно да се осъществи във Великобритания, преди да пътува. Въпреки това той продължава да е оптимист, че изследванията му могат да продължат по график.
