От х:

Днес в x:

Преследването на ескперти заради изнесена информация ни връща едновременно към 1984 на Оруел и към 1986 г. на Чернобил

Мракобесно е да се обвиняват експерти заради изразени становища. Това пряко противоречи на членството на България в европейското семейство. Това показва отчетливо неразбиране на факта, че демокрацията функционира благодарение на свободните и независими медии. Това се казва в позиция на Асоциацията на европейските журналисти.

Позицията е по повод обвинението към проф. Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз. Тя е обвинена за интервюта, на които изнася информация от безспорен обществен интерес. В интервюто бе казано за възможни проблеми в снабдяването с определени медикаменти в условията на пандемия и затруднения в производството и доставките.

Преследването на експерти и на хора, изнасящи информация в медиите за реални проблеми, е цензура и създава условия за автоцензура. То ни връща едновременно към 1984 на Оруел и към 1986 г. на Чернобил и действията на тогавашната комунистическа власт за скриване на истината от населението - действия, довели до огромни щети за живота и здравето на милиони. 

От АЕЖ напомняме на прокуратурата, че вместо да обвинява хора заради медийните им изяви, би могла да положи повече усилия за разкриване на истински престъпления - като побоя над журналиста Слави Ангелов. След няколко дни ще се навърши месец от ужасяващото престъпление в центъра на София, а все още нито извършителите, нито поръчителят са разкрити и задържани, припомнят колегите на Ангелов.

"Обръщаме пряко към главния прокурор Иван Гешев и го призоваваме публично да даде обяснения за всички случаи, в които прокуратурата използва чл. 326 от Наказателния кодекс заради медийни изяви. Смятаме, че ако държи на тези обвинения, Гешев трябва да се ангажира с поемане на лична отговорност, в случай че производствата завършат с оправдателни присъди", се казва в позицията на АЕЖ. 

Според прокуратурата проф. Стоименова е обвинена заради нейни: "твърдения, будещи неоснователна тревога у гражданите". От АЕЖ изтъкват, че чл. 326 от Наказателния кодекс няма подобен обхват и това прави обвинението най-малкото неиздържано от законова гледна точка.

Прави впечатление, че прокуратурата се опитва да използва този текст от Наказателния кодекс като бухалка, с която по неясни критерии да преследва критици на властта. Всеки, който посочи какъвто и да било проблем, би могъл да попадне под нейните удари със същия мотив - "буди неоснователна тревога" у гражданите, пишат от журналистическата асоциация.

"Абсолютно недопустимо е и налагането на гаранция в такъв огромен размер от 20 000 лв.", категорични са от АЕЖ.

Те са категорични, че подобни мерки заради изказване по експертна тема по съществото си имат репресивен характер и целят "да накажат" осмелилия се да изкаже собственото си мнение, което може да се разминава с основната властова линия. Те имат "смразяващ ефект" не само към експертите, които в бъдеще могат да изкажат критика, но и към журналистите и медиите, опасяват се от браншовата асоциация.

Прокуратурата е разпитала и журналисти от няколко медии заради обвинението срещу проф. Стоименова. Част от разпитваните са били питани дали разговорът с проф. Стоименова е породил тревога у тях.

"Като журналисти, можем да кажем, че в почти всички случаи ние търсим експерти за тяхното мнение по определен проблем от обществена значимост. Много от интервютата, които правим, изнасят притеснителни данни в различни сфери на обществения живот - това е и смисълът им - да се предприемат съответните превантивни мерки", пишат от АЕЖ.

Фактът, че се намираме в извънредно положение, не ограничава всички права на гражданите. Например свободата на мисълта е право, което не може да бъде ограничавано при никакви обстоятелства, а правото на изразяване на мнение може да бъде ограничавано само на законово основание и ако съществува легитимна причина това да се случи, се казва в позицията.

Ограничаването на свободата на изразяване на мнение не е ефективна мярка и изобщо няма отношение към спирането на разпространението на заразно заболяване.

Подобно ограничаване е недопустимо и ако българските власти го допуснат, това би могло да доведе до редица дела в национални съдилища и в Европейския съд по правата на човека. И би имало много лош ефект върху международния образ на страната.

Неслучайно председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в речта си от 31 март 2020 г. предупреди, че извънредните мерки не могат да бъдат за сметка на международните договори и зачитането на фундаменталните принципи и права. Тя каза, че "демокрацията не може да функционира без свободни и независими медии".

Източник: offnews

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

Последни новини