От х:

Днес в x:

Здравната система през 2019 г.: „Здравеопасна“

При липса на консенсус за нов модел на финансиране в здравеопазването активността на здравното министерство направо замря, анализ на Investor.

В здравния сектор 2019 година премина под знака на безпрецедентни и нестихващи протести на медицинските специалисти и липсата на всякакъв напредък по обещаната в предходната година здравна реформа. Изминалата година се оказа поредната на обещания за по-качествено и достъпно здравеопазване, при което пациентите да са удовлетворени от медицинските услуги, а работещите в сектора – доволни от условията си на труд. Все по-назряващите проблеми в сектора на практика обърнаха приоритетите. Оказа се, че заявката за ново финансово управление на здравеопазването, направена през 2018 година, остана на хартия. А опитите за решаване на проблема с възнагражденията на здравните специалисти погълнаха капацитета на властта.

"Да излекуваме здравеОПАСНАТА система!"

Протестите на медицинските сестри и специалистите по здравни грижи белязаха цялата година. Недоволството им започна в началото на март, когато медицински сестри от цялата страна се събраха на национален протест пред Министерството на здравеопазването. Протестът бе с искане за стартова заплата от две минимални заплати, заплащане на извънредния труд, подобряване на условията на труд, стандарти при разпределението на средствата за възнаграждения.

 

Месец след протеста правителството направи опит да парира недоволството, отпускайки допълнителни средства за сектора, които обаче се оказаха за дейности, а не за заплати. 

Протестите продължиха и в Световния ден на здравето, който е професионален празник на лекари, медицински сестри и всички работещи в здравеопазването.

В края на лятото недоволството на медицинските сестри получи нов тласък заради дисциплинарно уволнената от частна болница медицинска сестра, която бе един от организаторите на демонстрациите. Това отключи началото на нова серия протести. Под натиска им министърът на здравеопазването излезе с уверението, че се обсъждат нови правила за разпределяне на заплатите на медицинския персонал.

През октомври обаче недоволството на медицинските сестри отново ескалира, КНСБ организира протест в тяхна подкрепа, но медсестрите го обявиха за бутафорен и заявиха, че не кореспондира с исканията им.

В самия край на годината недоволството на медицинските сестри от липсата на напредък по исканията им стигна до прага на Министерския съвет с лозунга "Да излекуваме здравеОПАСНАТА система!" В палатков лагер протестиращи медицински сестри нощуваха на площада в очакване да бъдат приети от премиера, за да му разкажат от първо лице за проблемите в "здравеопасната" система. Очаквано срещата приключи с поредно обещание за увеличаване на възнагражденията на медицинските специалисти, но постепенно.

На фона на тези проблеми, обсъждането на бюджета за здраве за следващата година, неуредиците около рамковия договор в сектора за следващите три години въпросът с обсъждането на нов здравен модел изостана.

Поредната година на забавени реформи в здравеопазването

След заявката в края на 2018-та за бързо постигане на консенсус за нов модел на финансиране в здравеопазването, 2019-та година показа, че воля за здравна реформа няма. Нека припомним, че през 2018 г. здравният министър представи два варианта за реформа в здравното осигуряване. И двата въвеждат изцяло нов играч в системата – застрахователите. Първият предвижда демонополизация на Здравната каса, а вторият въвежда три стълба: 8% задължителна здравна осигуровка, задължителна здравна застраховка под формата на премия от около 12 лева, доброволно здравно осигуряване.

След представянето на новата концепция за сектора последваха остри критики, не бе постигнат консенсус и активността на здравното министерство замря. Признанието за застой бе направено от самия министър, който заяви пред депутатите в Народното събрание, че все още няма обществен и политически консенсус за избор на нов здравноосигурителен модел.

И ако надеждата за 2019 година беше, че ще се отвори път за тази реална промяна на здравеопазването, то годината показа друго – тотална липса на всякакъв напредък. От една страна заради противоречията по предложените модели, от друга – проведените евроизбори и местни избори, които по традиция в България замразяват всички реформи.

Единствената промяна, която реално би освежила системата, дойде отново в края на годината с предложението на Българският лекарски съюз допълнителните 200 млн. лева за болнична помощ догодина да не финансират обеми лечение, а да отидат за повишаване на цените на клиничните пътеки. Очаква се мярката да ограничи порочната практика за огромния брой хоспитализации у нас, далеч над средното за Европа. Мярката би трябвало да доведе и до частично решение на въпроса с ниските възнаграждения на медиците.

Електронното здравеопазване – раздвижване, но в бъдеще време

Новият модел на финансиране на здравната система и внедряването на електронното здравеопазване – двете ключови реформи в сектора, записани в управленската програма на кабинета за периода 2017-2021 година, не получиха желания стимул. Темата за електронното здравеопазване - въвеждането на Национална здравна информационна система, премина призрачно и през тази календарна година. Този първостепенен на книга приоритет за управляващите, за който до момента са похарчени милиони евросредства, продължава да не се случва. А с това и реалната промяна в сектора. Електронно досие, електронно направление, електронна рецепта отново са в бъдеще време.

Обществената поръчка за е-здравеопазването беше отпушена чак в края на годината, след като Върховният административен съд окончателно отхвърли жалбите срещу търга на Министерството на здравеопазването. А всъщност крайният срок за изграждане на Националната здравна информационна система беше краят на декември 2019 година.

Нерадостната картина в здравния сектор беше обобщена в края на годината в доклад на Европейската комисия. През декември ЕК публикува анализ за състоянието на здравето в Европа 2019 г., включително и за България, а изводите не изненадаха. Критиките са болезнени, а дефектите директно посочени - българското здравеопазване е зле структурирано, скъпо и неефективно, а честата смяна на политическите ръководства е основна пречка за прилагането на реформите през последните години. Финансовата устойчивост на здравната система е поставена на изпитание заради прекомерното разчитане на частните разходи – при най-ниски доходи в ЕС България е първа в съюза по дял на частните разходи за здраве - близо 47% от всички разходи за здравеопазване в страната, пише в доклада.

Коментарите на управниците в българското здравеопазване също са красноречиви. Според управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев проблемите "се замитат" под масата.

А според здравния министър Кирил Ананиев няма как да има реформи в новия бюджет на НЗОК, а само практически мерки, които ще създадат условия процесът по реформиране на модела да се ускори. По думите му през 2020 г. трябва да се създаде цялата организация, за да влезе промяната в здравноосигурителния модел от 1 януари 2021 г. 

Така българското здравеопазване записва още една година без полезен ход по важните въпроси за сектора, прехвърля стари проблеми в следващата година и остава усещане за движение по инерция.

Източник: investor

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини