От х:

Днес в x:

Черно море крие метан, равен на над 400 години БВП на България

Според нови изследвания, сме много по-близо до експлоатацията на неконвенционални източници на енергоносители от морето, отколкото досега. Експедиция в Черно море с първото мащабно и детайлно изследване на газовите хидрати в изключителната икономическа зона на България показват предварителните резултати, надхвърлящи очакванията, коментира пред "168 часа" доц. д-р Атанас Василев от Института по океанология, участващ в експедицията.

"Проведени са 2D и 3D сеизмични и електромагнитни изследвания, измервания на топлинния поток и геохимично пробонабиране. Вероятно е догодина да бъдат проведени и първите научни тестове за добив в българската икономическа зона."

Тези резултати са изключително важни, богатствата в недрата на Черно море, могат да осигурят енергийната зависимост, а България би могла да е водеща сила в добива на горива и електроенергия. До преди година, учени коментират, че до промишлено усвояване на големите количества природен газ, добиван от хидрати, ще е възможно след едно поколение, докато според оптимистични резултати сега, до няколко години това е възможно. Според специалисти, заради уникалните си качества, Черно море е потенциално най-големият източник на евтина енергия, както и в световен мащаб.

Наистина най-интересните възможности предлагат газовите хидрати, които са твърд кондензат на природен газ. Субстанцията е стабилна само при ниски температури и налягане над 40 атмосфери. На повърхността, твърдият кондензат се топи бързо, с изгаряне на метан.

Още през през 1971 г. за първи път е установена именно в Черно море наличието на суровината. Успешното добиване на природен газ от хидрати е почти неизчерпаем източник на енергия - според проучванията запасите ще стигнат за 64 000 години. Окуражаващо е, че най-новите изследвания по проекта SUGAR от германския кораб Maria S. Merian, доказват големи количества газови хидрати в близост до българското крайбрежие. Очаква се догодина да бъдат направени първите опити за добив на газ от хидратите в българската акватория.

Института по океанология към БАН от 2000 г. разработва многопараметричен модел за изучаване на газовите хидрати, но е трудно да се определи точно какви са запасите, ясно е, че са големи.

"Съществуващите данни не позволяват еднозначна оценка за басейна на Черно море, затова са изследвани оптимистичен и песимистичен модел. Обемът на зоната на стабилност на газовите хидрати е съответно 76 000 куб. км и 9 200 куб. км. При това средното запълване на зоната за стабилност с газови хидрати е между 8,5% и 1,2%. Обемът на газовите хидрати е в рамките на 6 500 куб. км и 115 куб. км , а количеството на метана в хидратите - 44 000 куб. км и 500 куб. км.", коментира един от водещите учени в тази област у нас, доц. Василев.

Един куб. км е равен на 1 млрд. куб. м, а 1000 куб. м метан по междунардни цени е около 270 лева, тоест, в българската акватория, под формата на хидрати се крие сума от 16 280 млрд. лева - това число е равно на брутния вътрешен продукт на България за 407 години. По оценки на Института по океанология, между 10 и 20% от това богатство се намира в наши води. Според сеизмичните записи и определено по оптимистичния модел, количеството метан в икономическата черноморска зона на България е 7 500 куб. км.

Според учените, опитите за добиване на метан се ориентират към местата с най-висока концентрация на хидрати, като се предполага, че от "горящия лед" (както наричат хидратите), може да се добиват и други газове.

"Разработваните и тествани технологии за извличане на метан от метанови хидрати са насочени към най-добрите колектори в зоната за стабилност на газовите хидрати - едрозърнести пясъци, откривани в морското продължение на речните русла. За Черно море се предполага, че 10% от обема на зоната на стабилност е с подобни условия. Вероятно е съществуването и на хидрати на сероводорода. Такава площ се изследва в турската икономическа зона, а по неокончателни данни се набелязва и в българската", коментира океанологът.

Според доц. Атанас Василев, "хидрати се срещат в две среди - в криогенните полярни области на сушата и шелфа и в дълбоководните седименти на океаните и моретата. За Черно море зоната на стабилност на газовите хидрати започва при дълбочини на водата 500-900 м и има средна мощност под дъното от 300 м. Първият стабилен пробен добив на метан е в криогенните хидрати на Аляска, а първите експерименти с добив от морски газови хидрати са осъществени от Япония".

Едни от най-сериозните пречки са интересите на големите компании, които добиват газ по конвенционален начин.

"Големите компании следят внимателно и участват активно в изследванията на газовите хидрати и разработването на методики за добив", обяснява доц. Василев.

"Те са и първите, които могат да използват опит и техника за промишлена експлоатация на газовите хидрати и да увеличат печалбите си. При все това се опасявам, че в България може да има натиск и изкуствено създадени пречки, както външни, от геополитически характер, така и вътрешни - "български". Ще бъде много жалко, ако се случи така, тъй като газовите хидрати могат да направят България не само енергийно независима, но и високотехнологична и с висок научен потенциал. Защото не само добивът на метан, но и широкото приложение на иновативни хидратни технологии ще променят съществено света в близките десетилетия."

Оценката на доц. Атанас Василев, кога най-рано може да започне промишлен добив в България е от 2 до 20 години.

Освен извличането на природен газ от хидрати, Черно море предлага и друг огромен източник на енергия - сероводород, около 78 млрд. тона, като теоретично могат да се произведат 9000 млрд. киловат часа електроенергия. На практика това би било абсолютно безплатно, процесът е на базата на химически реакции, а към получения ток, от сероводорода безплатно може да се произвежда водород.

Този добив е и благоприятен в екологично отношение, защото ще се изразходва токсичният сероводород, чието количество постоянно се увеличава и убива живота на дълбочина над 150 м. Методиката се разработва от години, но първият експеримент е извършен това лято на около 40 км в българския морски шелф от експедиция на Института по инженерна химия към БАН с кораба "Академик". "За добива на ток от сероводорода вече принципите са ясни, а имаме и работещи, макар и лабораторни модели", коментира доц. Мартин Мартинов, от експедицията. 

"Касае се за горивна енергийна клетка, която всъщност преобразува сероводорода, като за целта се използва химическа реакция в резултат на която се отделя енергия. Разбира се, напреженията, които се получават са сравними с тези в акумулаторите - сравнително ниски. Една клетка може да даде около 0,7 - 0,8 волта, но ако се направи батерия от клетки би могло да се получи по-голямо напрежение, което може да се ползва в практиката."

Проблем и че сероводородът се намира на голяма дълбочина, а българският шелф е много плосък и за да се достигне тази дълбочина трябва да се влезе много навътре, извън зоната от 12 мили, въпросът с преноса на електроенергията до брега се усложнява.

"За да се получат приемливи концентрации на сероводород трябва да се влезе над 50 км навътре в морето. А при това положение дори да получим използваемо електричество е нереалистично да се прекарва, толкова дълъг кабел. В тази ситуация другият въпрос, който възникна е как да съхраняваме получената енергия? Решихме да използваме това електричество за диализа на водата за получаване на водород. Водородът има голямо приложение в промишлеността, а може да се използва и директно като гориво. Има известни начини за съхраняване на водорода - било в бутилки, било като металхидриди. При 2,3 волта започва процеса и с напреженията, които получаваме от 0,7-0,8 волта, като направим пет такива клетки, ще получим напрежението, което ще започне да разлага водата и да получаваме водород. Икономическият ефект от производството на водород също е огромен, още повече че в крайна сметка нефтопродуктите ще свършат и алтернативните източници на енергия ще добиват все по-голямо значение", обяснява той.

С кораба "Академик" учените експериментират с морска вода от 1000 м дълбочина, защото концентрацията на сероводорода е различна. От 150 м е 0,5-1 милиграм на литър, на 1000 м тя достига 15 мг., но проблемът е ваденето на вода от такава дълбочина, нужна е тръба с дължина 1 км. Тя трябва да е от много твърда стомана, защото на такава дълбочина има много голямо налягане и има опасност да се увие. Самото изваждане на водата от тази дълбочина не е трудно, излиза под въздействие на налягането и е достатъчно обикновена помпа да работи на повърхността.

"Абсолютно може да се разчита на промишлен ефект. Касае се за огромен резерв от енергия и при това той постоянно се допълва. Сероводородът се натрупва и в наши дни, тъй като в Черно море се вливат много реки, които носят органика. На дълбочина под 150 м, където няма кислород, бактериите, които виреят там за да окислят органиката използват кислорода, който е в сулфидните съединения и и по този начин се получават сулфиди, което също увеличава количеството на сероводорода". Ползата от осъществяването на мащабен проект за получаването на електроенергия от сероводорода е безспорна, коментира доц. Мартинов.

Източник: news.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини