От х:

Днес в x:

Вулканичното изригване, заради което нямаше лято

    Ново проучване е оценило за първи път как изригването на планината Тамбора влияе на вероятността от студената и влажна европейска „година без лято“ - 1816 година.

    Учените установяват, че наблюдаваните студени условия са почти невъзможни без изригването и промените във влажността биха били по-малко вероятни.

    През 1816 г. са регистрирани изключително ниски глобални температури, като в Централна и Западна Европа се наблюдава особено студено и влажно лято, което довело до масов провал на земеделската реколта и и глад.

    Отдавна се предполага, че изригването през 1815 г. на планината Тамбора в Индонезия е причината, като връзката е направена още през 1913 г. Сега, използвайки исторически данни и съвременни техники за моделиране, изследователите, ръководени от Университета в Единбург, Великобритания, са изчислили точно колко е допринесло изригването.

    Техните открития са публикувани в Environmental Research Letter.

    Водещият автор на изследването д-р Андрю Шурър от Университета в Единбург казва: „Изригването на планината Тамбора през април 1815 г. е сред най-експлозивните през последното хилядолетие. То има огромно влияние на местно ниво, опустоши остров Сумбава. Изригването инжектира огромно количество серен диоксид (SO2) в стратосферата, което бързо се разпространило по целия свят, окислявайки се до образуване на сулфатни аерозоли."

    "Тези вулканични аерозоли намаляват чистото късовълново лъчения, причинявайки широко и дълготрайно повърхностно охлаждане. Те също водят до намаляване на валежите в световен мащаб, като същевременно овлажняват някои сухи региони и причиняват динамични промени в циркулацията на океана и атмосферата."

    Изследователският екип използва предишни инструментални данни, комбинирани с нови климатични симулации от два различни модела, за да проведе анализ на събитията. Целта им е да се определи дали и доколко вулканичното въздействие е повлияло на вероятността за студени и мокри условия в тази "година без лято".

    Резултатите показват, че състоянието на циркулацията може да доведе до аномалията на валежите без други фактори, но обяснява само около една четвърт от аномалното застудяване.

    "Включването на вулканичните аерозоли в климатичните модели може да обясни охлаждането и смятаме, че увеличава вероятността от изключително студени температури до 100 пъти. [...] има силни доказателства в моделните симулации, че  вулканичния прах увеличава шанса за такова влажно лято над Централна Европа, от около 1,5 до три пъти."

    "Изригването на Тамбора играе доминираща роля в причиняването на наблюдаваните студени условия и вероятно също допринася за аномално мокрите условия", заключават учените.

    _________________________________________________________

    1816 година е известна като Годината без лято поради значителните климатични аномалии, които причиняват глобално понижение на средните температури с 0,4 – 0,7 °C. Това води до тежък недостиг на храна в цялото северно полукълбо. 

    Доказателствата сочат, че аномалията представлява основно вулканична зима, причинена от голямото изригване на вулкана Тамбора на остров Сумбава в Нидерландска Индия (дн. Индонезия) през 1815 г. То е най-голямото изригване дотогава през последните 1300 години (след захлаждането от 535 – 536 г.), вероятно изострено от изригването на вулкана Майон на Филипините през 1814 г. 

    Изригването на Тамбора има ВЕИ 7 – колосално събитие, при което са изхвърлени поне 100 km3 материал. Това е най-голямото изригване след изригването на Хатепе (в дн. Нова Зеландия) през 180 г. Според анализ от 2012 г. изригването на Тамбора през 1815 г. води до временен спад в средната температура на сушата на Земята от около 1 °C. По-малки температурни спадове са записани от изригвания в периода 1812 – 1814 г.

    По онова време Земята вече е в период от дълго глобално захлаждане, започнало през ХІV век. Познатият днес Малък ледников период вече е нанесъл значителни селскостопански беди в Европа. Това вече съществуващо захлаждане се изостря от изригването на Тамбора, което става към края на Малкия ледников период.

    Този период съвпада и с така наречения минимум на Далтън (период на относително ниска слънчева активност), засягащ 6-ия слънчев цикъл от декември 1810 до май 1823 г. В частност май 1816 г. има най-малък брой слънчеви петна, откакто се водят записи. Ниското слънчево лъчение през този период се изостря от атмосферната непрозрачност, породена от вулканичния прах. 

    Гладът отнема хиляди животи, в Индия избухва епидемия коремен тиф, в Швейцария заради бунтове и разграбване на складове е обявено изрънредно положение. В Китай и Тайван падат снеговалежи в райно, където не са виждали сняг. В Унгария вали кафяв сняг. Цените на хранителни продукти скачат.

    Ефектът на Годината без лято не е само негативен. През юни 1816 г. безспирните валежи карат Мери Шели, Пърси Биш Шели, Джордж Байрон и Джон Полидори и приятелите им да останат на закрито във вила близо до Женевското езеро през по-голямата част от ваканцията си в Швейцария. Правят си състезание кой ще напише най-страшната история, в хода на което Мери Шели написва "Франкенщайн", а Лорд Байрон написва "Фрагмент", която става основа на по-нататъшната творба на Полидори "Вампир". Байрон се вдъхновява да напише и поемата "Тъмнина" за 1 ден, когато "всички птици отиват да спят на обяд, а свещите се налага да светят като в полунощ".

    Химикът Юстус фон Либих, претърпял глада като дете в Дармщат, по-късно изучава храненето на растенията и въвежда минералните торове. 

    Липсата на овес за храна на конете вероятно е вдъхновило немския изобретател Карл Драйс да разработи нови начини за транспорт без коне, което води до изобретяването на дрезината и на велосипеда (wikipedia)

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини