Според ново изследване хората достигат най-високото ниво на своята емоционална интелигентност едва след 60-годишна възраст. Тогава обикновено се научават да виждат положителната страна на стресовите ситуации и да проявяват съчувствие към хората, които не са имали техния успех. 

В проучването доброволци от различни възрастови групи са гледали клипове с различно емоционално съдържание – някои от тях тъжни, а други предизвикващи отвращение.

Хората над 60-годишна възраст се справяли по-добре от 20- и 40-годишните в съсредоточаването върху положителните аспекти от клипа – те се справяли значително по-добре с това, което психолозите наричат „положителна преоценка“.

От своя страна по-младите доброволци умеели по-добре да отклоняват вниманието си от клипа.

В друго проучване изследователи са проверили каква е психологическата чувствителност на доброволци от различни възрастови групи към клиповете. Оказало се, че възрастните хора откликват много по-силно на тъгата.

Според психолозите чувствителността към тъгата е важна част от умението ни да се свързваме с другите, както и да се справяме със загубите, които се налага да преживяваме в нашия собствен живот.

Според авторите на изследването междуличностните отношения придобиват все по-голямо значение с напредване на възрастта, а грижите един за друг стават все по-важна част от живота ни. Психолозите са на мнение, че еволюцията е заложила невероятни настройки в човешката нервна система, а именно да се ориентира към повече дейности, които са свързани със задълбочаването на социалните връзки, съчувствието и грижовността.

Изводът на изследователите е, че възрастните хора чувстват необходимостта да останат социално ангажирани въпреки напредването на възрастта си, и да използват умението си за положителна преоценка, за да преодоляват стресиращите и трудни ситуации, вместо да бъдат откъснати от социалния живот, който е пълен с възможности за повишаване качеството на живот.