От х:

Днес в x:

Творци и общественици основаха движение за реформи в културата

Творци и общественици днес поставиха началото на движение "Реформи в културата" с идеята да бъде съхранена ролята на културата в българското общество и да не се допусне нейната подмяна.

Те разпространиха обръщение в социалната мрежа Фейсбук, в което посочват, че с нарастват злоупотребите с българското културно наследство и че "с псевдопазарни аргументи последователно се пропилява културен капитал, разрушават се традиции, институции и културни мрежи, изграждани от десетилетия - читалища, театрални състави, оркестри, трупи, хорове, фестивали".

Основоположниците на движението констатират, че в момента отсъстват промислени културни политики и че те са подменени с политически и медийни двойници, зад които се крият корупционни схеми и лобистки интереси.

Авторите на възванието подчертават, че българската култура е недофинансирана, въпреки реалния принос на културните индустрии към брутния продукт на страната - според международни статистики през последните години той е около и над 4%, дори по време на икономическата криза през 2008-2012 г. Същевременно средствата от бюджета, предназначени за култура са под 0.5%.

"С това е нарушено конституционно право на българските граждани да се ползват от националните и общочовешките културни ценности и да развиват своята култура (Чл. 54. (1) от Конституцията на РБ)", се казва още в обръщението.

"В хазартната сфера у нас се въртят повече от 3 млрд. лева годишно; съществуват успешни международни модели, които показват как малки отчисления от този оборот и от чудовищните приходи на хазартни босове и олигарси биха могли да решат много проблеми - не само в областта на културата, но и в спорта, образованието и пр." - допълват авторите.

На фона на данъчните облекчения за хазарта те напомнят, че "българската книга и книгоиздаване не се ползват от онези данъчни облекчения, които са практика в почти всички страни на ЕС".

Авторите на обръщението посочват, че то ще има две практически задачи.

Първата е да се направи критически мониторинг на направеното в областта на културните политики с цел да се формулират болните проблеми и да се създаде консенсус около наложителните реформи и приоритетите.

Втората е чрез дискусии между творци и експерти да се разработи стратегическа визия за ролята на културата, връзката й с образованието, ценността й за българското общество, както и да очертаят спешни мерки и стъпки.

Сред десетките подписали възванието са скулпторът проф. Велислав Минеков, културолозите проф. Александър Кьосев и проф. Калин Янакиев, археологът проф. Маргарита Ваклинова, театроведът проф. Виолета Дечева, юристът проф. Нели Огнянова, режисьорът Александър Морфов, оперните певици Александрина Пендачанска и Дарина Такова, писателите Емилия Дворянова, Александър Андреев и Рада Александрова, както и актьорите Рени Врангова, Владимир Пенев и Веселин Калановски.

От медийните среди подписите си са поставили главеният редактор на в. "Култура" Копринка Червенкова, главният редактор на портал "Култура 29" Тони Николов, отговорният редактор на екип "Драматургични форми" Митко Новков.

"Даваме старт на движението в социалните мрежи, така че ще се радваме на вашето одобрение, а онези, които споделят настоящето на своите стени, смятаме за участници, подкрепящи движението." - поясняват основоположниците на движението.


Пълният текст на обръщението:

Днес, на светлия български празник 24 май, даваме начало на гражданско движение за реформи в културата. То мобилизира съмишленици от културния сектор, за които е ясно, че такива реформи са наложителни.

Даваме старт на движението в социалните мрежи, така че ще се радваме на вашето одобрение, а онези, които споделят настоящето на своите стени, смятаме за участници, подкрепящи движението.

За всички, които следят културните процеси, е ясно, че:

- Българската култура е недофинансирана, въпреки реалния принос на културните индустрии към БВП (според международни статистики през последните години - почти винаги около и над 4%; принос, запазен дори в годините на икономическа криза 2008-2012). С това е нарушено конституционно право на българските граждани да се ползват от националните и общочовешките културни ценности и да развиват своята култура (Чл. 54. (1) от Конституцията на РБ).

- Недостатъчното финансиране се отнася както за мизерния процент от бюджета, предназначен за култура (под 0.5%, въпреки многократно повторените предизборни обещания на ГЕРБ за 1%), така и за недостатъчните държавни и общински фондове за културни проекти и програми. То се проявява и в почти отсъстващите улеснения и облекчения за бизнеса, които биха могли да стимулират частния сектор да подкрепи проекти в областта на културата.

- В хазартната сфера у нас се въртят повече от 3 млрд. лева годишно; съществуват успешни международни модели, които показват как малки отчисления от този оборот и от чудовищните приходи на хазартни босове и олигарси биха могли да решат много проблеми - не само в областта на културата, но и в спорта, образованието и пр.

- С псевдопазарни аргументи последователно се пропилява културен капитал, разрушават се традиции, институции и културни мрежи, изграждани от десетилетия - читалища, театрални състави, оркестри, трупи, хорове, фестивали. В отчаяно старомодно състояние е политиката към музеи, библиотеки и галерии, докато иновативни културни събития с международен престиж биват саботирани и на практика унищожавани от незаинтересовани администратори. Българската книга и книгоиздаване не се ползват от онези данъчни облекчения, които са практика в почти всички страни на ЕС; няма и стратегически политики за превод и промоция на българска литература в чужбина. Критиката и критическата публичност деградират заради унизителното състояние на специализираните медии за литература и култура, които не срещат адекватна подкрепа от страна на държавните институции.

- Нарастват злоупотребите с българското културно наследство, движимо и недвижимо. То е далеч от добро консервиране, съхраняване и дигитализация. Самото словосъчетание «културно наследство» все повече става синоним на корупционни схеми, на приватизирани национални ценности, на легализиране на нелегални колекции. Не се правят никакви опити за справяне с проблема за «дисонантното» културно наследство - онова, около което се спори, и за което се разгарят конфликти.

- Българската култура постепенно се превръща единствено в повод за печеливши «строителни» инициативи, които източват пари от ремонти или от терени, от «реставрации» и съмнителни археологически сензации. Всъщност не се наблюдава истинска културно-туристическа политика: страната е вече обсипана с бутафорни крепости, които почти никой не посещава и които след 10-20 години ще се превърнат в нови, абсурдни руини. Междувременно колекции мухлясват в депата, разпадат се картини и скулптури, гние текстил, фондовете на библиотеките не се обновяват, закриват се читалищни и училищни библиотеки, няма кой да записва и съхранява, да дигитализира и продава българското музикално наследство; дори българските филмови ленти от близкото минало постепенно стават негодни за употреба.

- Не са създадени истински условия за подкрепа на културните инициативи на самите български граждани (т.е. липсват политики, насочени към културната енергия, която идва отдолу - от независимата алтернативна сцена, от младежки групи, кръгове по интереси, творчески сдружения, студентски състави и международни културни мрежи, от самостоятелни организации и културни оператори, от идеи на самите граждани на квартално и общинско ниво). Националният фонд «Култура» разполага със смехотворни средства, държавата няма визия за стратегическо подпомагане на гражданските културни инициативи. Бюрокрацията в областта на културата не си дава сметка за тяхната ключова важност; за това, че те са самата същност на прословутата «децентрализация» и «включване».

- Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм. Лишен от истинска културна памет, той често поражда ксенофобия и антиевропейски настроения. Не съществуват културни политики към европейска солидарност, не съществува и стратегическа протекционистка държавна политика към традициите и наследството на националната ни култура.

- Не се полагат планомерни държавни усилия за връзка между културните и образователни политики, докато общото ниво на публиките спада, а културната консумация съзнателно се комерсиализира - и то чрез държавни медии и политически инструменти. Година след година, десетилетие след десетилетие, това постепенно насажда чалга-манталитет, плоско и пасивно културно консуматорство, отказ от усилия, "риалити"-манталитет. България се превръща в пустиня на вкуса. Откъснати от политиките за култура, образователните политики (сами по себе си недостатъчни и несъвършени) са насочени към елементарна и функционална грамотност. Те не преминават естествено в гъвкави политики за изграждане на по-високи културни компетентности, за създаване на безусловно необходима обща, човешка, художествена, морална и гражданска култура. Властва късогледство, липса на грижа за бъдещето, въпреки очевидната (а и доказана от изследвания) връзка между общото културно-образователно ниво на една нация, нейната гражданска демократична култура от друга, и креативността и способността за иновации в бизнеса и икономиката от трета. В документите на ЕС тази известна зависимост се нарича «културата като катализатор на творчеството и иновациите» и се изтъква нейния принос за интелигентния и устойчив растеж и социалното приобщаване.

- Културната дипломация и външната културна политика са подменени от имитации и грандомания. Българската култура се представя по света и в Европа чрез епизодични и помпозни шоу-трикове, които справедливо получиха етикетите «лувъри», «рози и сапунени мехури». Всъщност България се изолира културно от Европа и света, от процеси и тенденции в съвременното изкуство, а реалният български принос е невидим - интересни и приносни български културни събития не присъстват в глобалните културни календари, не се появяват на световни фестивали и биеналета.

В заключение можем да заявим, че у нас просто отсъстват промислени културни политики. Те са подменени със своите политически и медийни двойници, зад които се крият корупционни схеми и лобистки интереси. Отсъства научно събирана информация, културна статистика, експертен потенциал, дългосрочни културни изследвания, върху които едно добро управление на културата би могло да стъпи. От години напразно чакаме да се появи стратегия за развитие на националната култура. Поради всичко това всъщност няма и истинско управление на културата, а само имитационни жестове и ялова бюрокрация. В тази връзка е необходима ревизия на цялата нормативна база - и на начина, по който закони и подзаконови актове обикновено са били писани досега; не за да служат на магистралните цели на българската култура, а с временни и компромисни намерения, за да обслужат едни или други частни интереси (което, освен всичко друго, прави текстовете им вътрешно противоречиви и объркани, пълни с взаимоизключващи се кръпки и поправки).

НАШЕТО ПОСЛАНИЕ:

«Реформи в културата» се вдъхновява от идеята, че културата е първостепенно благо, съществен елемент от качеството на живот. Смятаме за свой дълг да не допуснем упадък на това качество, с което да защитим и конституционното право на българските граждани.

Движението ще има две практически задачи:

1. В поредица от последователни публични форуми да направи критически мониторинг на направеното (а и на ненаправеното, на погрешно или имитативно направеното) в областта на секторните културни политики от правителството на ГЕРБ и от предходните правителства. Тези форуми ще формулират болни проблеми, провали, скандали и престъпления, ще създадат консенсус около наложителни реформи и очевидни приоритети. Очаквайте скоро съобщение за първото подобно събитие през юни в Пловдив.

2. Чрез дискусии между творци и експерти да разработи постепенно стратегическа визия за ролята на културата, връзката й с образованието, ценността й за българското общество, както и да очертае спешни мерки, стъпки към законодателни инициативи и национална стратегия. Ще бъдат разработени и предложени планове за реформи там, където проблемите са болни и видими за всички.

Нека не чакаме някой друг да го направи вместо нас: ние знаем за какво става дума, какъв е залогът. Това е наша работа.

Честит 24 май!

Източник: news.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Още новини

Последни новини