РЕКЛАМА |
|
| ВРЕМEТО
|
ВИЦ
|
Тази история отразява точно развитието на езика ни като структура и ми бе споделен от две студентки, които от години имат наблюдения в тази област и по-специално - анализират филологическото богатство у хората, наречени мутри. Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки по заледния склон надолу, а те отмаряли. Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?. Давай Репа, за тебе винаги - отговорил Карфиола. Ами какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със с и завършва на очка? Карфиола изпаднал в лек интелекутален потрес, двете му мозъчни клетки се напънали като Слави Трифонов на лежанка, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиола свел срамежливо глава и продумал: Не знам какво е това дето пада през зимата и започва със с и завършва на очка. Какво е? Сняг, бе браточка! А знаеш ли какво е това дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със с и завършва на ах. Карфиола пак вдигнал безпомощно рамене не знам! Сняг бе, браточка, нали ти казах!
|
|
НОВИНИ
|
| |
| |
|
|
|
|
|
|
Най - четени 
1.43864 
2.16281 
1.30337 
