19
Haskovo.NET
Начало Новини Справочник Обяви Видео Галерия Игри Вицове Сайтове Афиш Търсене
  Хасково | България | Светът | Анализи и коментари | Пари | Спорт | Автомобили | Любопитно | Лайф | Наука | Технологии | GSM | Музика | Филми | Култура | Ъндърграунд |

    Новини / Анализи и коментари

най-четени най-коментирани
Обяви от Haskovo.net

Един ден на Тони Филипов, д-р


публикувана: 24-12-2011 12:40 ч. Увеличи шрифта Намали шрифта



+6 -1
прочетена: 3018 пъти

Автор: Тони Филипов, д-р.

Вижте всички публикации на автора тук

 

Забележка: От сп. «Тема» ме помилиха да им напиша нещо весело. Дали стана весело, не мога да кажа. Но си викам, що само читателите на «Тема» да го видят, а читателите ми от Хасково да са лишени? Затова решихме да го качим и тук. Дано не ви се види много дълго, щото май не сте дип свикнали... Можете да починете по средата.

 

Здравейте! Сигурно не ме помните. Пролетта тука ( тоест, там, в «Тема» - бел. Т.Ф.) излезе едно интервю с нас за политическа партия „Четвърти километър”, която възнамерявахме да основем. Но после хванаха жегите и така си остана… Но сега сме твърдо решен, че ще я правим. Не издържаме вече! И то не толкова политиците ни дразнят, колкото простолюдието. Да! А като станем политически лидер, поне с простаците нема да се сблъскваме всеки ден. Ще ви разкажа само вчерашния ми ден как мина, пък вие преценете.

Станах, пих кафе, почетох малко вестници. То не че има какво да прочетеш, де… На общинските лемури в Търново им спрели Фейсбук, щото по цял ден хранели крави във виртуалните ферми, пише «Стандарт». Около 20% от българите недочуват, обажда д-р Кехайов, специалист по отоневрология. Повече от половината българи имали проблеми с очите и се нуждаели от очила, твърди акад. Петя Василева...

После отидох до магазина, да предваря пенсиите и да взема 4 свински крачета. Щото мойта вика да съм направел пача за сватовете на Коледа. Да де, ама още не се е родил тоя, дето ще предвари пенсиите. Цура ми вика да ида в еди кой си магазин в центъра, винаги имало. В трамвай 20 една госпожа, от тези, дето на Запад коректно ги наричат „с изобилие на външен вид” така ме… Първо ме ръгна с лакът в бъбреците. Учтиво и рекох: «Моля Ви, не се блъскайте!» А тя ми вика: «Блъскай се и ти, бе, т’ва е трамвай, не си си в хола!» Да се блъскам, ама отпред две ватенки ХХХХL, дето, без преувеличение, завиват гайките до 45 с пръсти. После ме настъпи. Ама настъпване със завъртане, каквото само в английската лига съм виждал. Когато Руни… Както и да е. И аз, естествено, смених дискурса. Щото, нали, това значи да си добре образован, да имаш дискурси за всякакъв случай: Погледни се ма, крава с крава! Може ли да си двеста кила и да се качиш на тия токчета. И я ритнах със свободния крак и тя ме отстъпи. Може да не е джентълменско, но нямате представа колко боли, както ми бяха измръзнали краката. Щото чаках къде 20 мин. И през цялото време на таблото пишеше, че трама идва след 5 мин. Не знам точно как лъжат електрониката, ма я лъжат. Нема електроника, дето да ни устои. Казвал ли съм ви колко начина има да се успи касов апарат? Друг път ще ви кажа… Чудя му се на премиера с това електронно правителство що си хваща въшка на задника...

Та за какво ви казах, че бях тръгнал? Да, за крачета. Сварявате добре четири свински крачета, заедно с половин кило свинска плешка и подправки – черен пипер, бахар, дафинов лист, сол на вкус. Обезкостявате крачетата и прецеждате чорбата. После вземате формата за кекс и на дъното нареждате художествено нарязана солена туршия – моркови, червени чушки, такива работи. Важно е да е цветно. И много чесън, на филийки. Изливате варената смес и оставяте да изстине. Обръщате формата върху поднос и шаренийките остават желирани отгоре. Красота! Момент, преди да я обърнете, потапяте формата за 30 сек. в топла вода, да се отлепи. Не знам при вас как е, но на мен готвенето ми лекува нервите...

Както и да е, стигнах в магазина, дето уж винаги имало свински крачета. Дръжки винаги! Наредих се на една малка опашчица, поне малко кайзер да взема, видя ми се много приличен. Никога не вземайте сухи мезета от крайните квартали, освен за гости. Там, от една страна, са много на далавера, щото седят и съхнат с месеци, но, от друга, трудно се дъвчат. На опашката пред мен само две бабетки. Скъсаха ми нервите. „Госпожа, тоя суджук колко струва? А тоя до него? А кравая?” А на баба ти фърчилото, викам си на акъла… Хубаво, че втората, като изслуша с внимание цените, сама се оттегли. Магазинерката ми разправя после: „По цял ден, господине, сме така. Чувствам се, вика, като кураторка в галерия на модерното изкуство. (Верно така каза!) Минават, гледат, цъкат с език и си отиват…” Пък на мен точно сутринта Цура ми го обясни научно в нашия магазин. Тя им вика „Наблюдатели от ООН”. Щото, вика Цура, за всяко нещо питат: Това колко, онова колко… И като му кажа откровено, оно се дърпа: „О-о-о, не! О-о-о не!” И я затова им викам наблюдатели от ООН. Цура е шопкиня и много не им цепи басма. При Цура нема такива като 2.20/за 100 гр. При Цура си пише 22 лв. килото. Ако щеш! Направо им вика: Айде, немаш работа на щанда за колбаси! Както и да е, явно проявих видимо съчувствие, щото магазинерката извади четири свински крака някъде изотдолу, та свършихме поне тая работа.

Тръгнах към трамвайната спирка, да се връщам. По пътя обаче се сетих за един разказ на Зошченко, дето се говореше как в един трамвай ли, другаде ли, забравил съм, се сбили и едва не откъснали последния крак на инвалида Гаврилов. Точно по причина, че „народът е много нервен”. Та реших да взема едно такси. Не съм за 5 лева. Махам аз на един, ама нали съм шемет хич и не гледам. Вартбург. Карай. Обаче по високото на Редута разбирам, че двутактовата машина е газифицирана. А Вартбург на газ е като пенсионер на блага вода, ако не и по-зле. И пъшка нагоре по Редута като парен влак на Вакарел. Викам му на оня келеш: Да слеза да бутна, а? Вика не, не, няма нужда. Кешки да бях тръгнал пеша!

Както и да е, доде време да се разплащаме. Сметката обратно пропорционална на скоростта. Ядосах се, тръгнах да си ходя. Обаче нъц. Предна дясна отвътре не се отваря. Оня седи и ми се хили: Плащай! Викам си да взема да му мацна една… Па се отказах. Никога не съм биен на обществено място. Като изключим един митинг на БСП през 90-та, ама тогава и Дайнов биха. Даже него повече.

Ама така се нервирах, че дрехите на гърба ми се разтреперяха…

Не! Когато от недрата на един народ извира такава идиотия, хич не се учудвайте, че стига и до върха!

От там отидох да си платя осигуровките. Щото ние сме freelancer, както казват западняците, за да не казват безработен. На 5 гишета ми казаха: „Тука не е информация!” Чак на шестото госпожата изръмжа: „Господине, изчакайте си реда!”, та по това разбрах къде да чакам. Три часа висях, щото нали обслужват на едно гише. В смисъл, че една чиновничка обслужва всички по всички въпроси. Другите лемури се правеха на заети. Зяпат в екраните, сигур хранят крави във виртуалните си ферми...

Докато чаках, опознах госпожата. Страшно кисела. Гаче рано сабале е падала поне три пъти от метлата. И през цялото време гледаше с поглед, който подсъзнателно те кара да се чувстваш недостоен да й говориш... Що са толкова зли не мога да разбера. Докато чаках три пъти ми се привидя... Сещате ли се по криминалните филми как се чува едно леко «Пук» и на челото й се появява една малка червена дупчица. Та три пъти си представих как аз й я причинявам... Нещо като «Невръстни убийства» на Пасков, но по-кърваво...

Обаче, да ви кажа честно, и тези от опашката не бяха по-малко зли. Идва едно бейби 4х4. Дали наистина се нуждаеше от две бастунки, не мога да преценя, но куцаше изразително, с амплитуда от 45 до 135 градуса. Изгониха я като мръсно коте: “Що пререждаш, ма! Всички сме инвалиди!”

Така е! Всички вече сме инвалиди в някакъв смисъл. Главно на нервна почва. Всичко у нас е на нервна почва. Даже веднъж написах, че и партия имаме на нервна почва. Атака естествено. Па и РЗС, де...

Не посмях да защитя бабето, а и май не бях убеден, че трябва.

Наистина, много се е изнервил народът...

После отидох да си вадя медицинско. От едно място са ми обещали да ме назначат на двучасов трудов договор. Ще текат некакви осигуровки, да не без хич. Но отидох в Мусагеница. Там има едни бараки, дето само подаваш 20 лв. и казваш за какво ти трябва. Попаднах на един доктор - наборче, обаче с две обички на ухото. Но не клипс, а на дупка. И един нафукан, като джинка... Нали ги знаете тия декоративните японски петлета... Пофръцка ми се малко, па отвори некакъв алваджийски тефтер, да ме запише. Боледувал ли си, вика, някога от нещо. Вбесих се, че ми говори на «ти». Не, викам, само като малък съм карал детски паралич... Той май не разбра. Но като цяло останах доволен... За пръв път срещу парите си получих бърза и качествена услуга.

Дотам сме я докарали, че и на това викаме берекет версин...

От там отивам в близкия клон на Булбанк, да оправя една бакия на кака. Тя знае четири езика говоримо и писмено, но и на четирите избягва да чете. Бе как нема да прочетеш договора, бе! Излъгала я някаква чиновничка в Пазарджик да си извади безплатна кредитна карта. Ама тя била безплатна само в началото, после трябвало да се платят 50 лв. годишна такса. И кака, като не знае, естествено влиза в просрочие. Пък и е в чужбина. Като си дойде, отиде и плати. Обаче не й казват, че има лихва (глоба) за забавено плащане на таксата. После й туриха глоба и за неплатената навреме глоба. Та напълнихме гушата на г-н Хампърцумян с къде 100 лв., за нема нищо. Забравих да ви кажа, че по картата няма ни цент движение. Побеснях и поисках да я закрия. Обаче лемурът ми вика да съм идел в Пазарджик, там съм можел да я закрия. При тях съм можел само да платя глобите. Малий...

Що, бе, братя? Що сме такива изроди - всеки на работното си място?

Нема да си нервен...

И от това сме толкова болни, а не, дето вика премиерът, че било от пиене, пушене и ядене на тлъсто. От нервите е. Дето викаше гореспоменатият Пасков, Бог да го прости, всички болести са от нерви, само триперът е от любов… Знаете ли колко болести се хващат на нервна почва? Веднъж д-р Иванов, при когото ходя от време на време за „презареждане”, както казват червените другари, ми вика: „Какво ли, вика, не съм виждал: психогенни язви, психогенни гастрити, психогенно безапетитие, психогенни сърдечни спазми, психогенни констипации и диарии, психогенни колити, психогенни бронхиални астми, психогенни тахикардии, психогенни хипертонии, психогенни екземи, психогенни тиреотоксикози, хипергликемии, метрити, остеоартрити…”

Но най-интересното, заради което всъщност ви го разказвам, е, че човек можел да ослепее и оглушее на нервна почва. И сигурно е така. В «Див петел» на Мишел Турние има описан случай за една госпожа, която ослепяла психогенно. Д-р Иванов го обяснява така: Ако, вика, около теб е пълно с грозни, неморални, отвратителни неща, от които няма как да избягаш, организмът се защитава, като престава да вижда и да чува. Слепотата става сотаматичен израз на моралното унижение, сред което си принуден да живееш. Иначе, вика, ще превъртиш. По този начин унижението изчезва, превръщайки се в недъг, в случая в слепота и глухота.

И се получава един порочен кръг: преставаме да виждаме и чуваме грозните неща около нас, от което те пък стават още повече, а ние, за да не откачим, още повече преставаме да ги виждаме, те още нарастват...

Не, не може да са само 20% глухите у нас! За кьоравите съм по-съгласен, макар лично да смятаме, че са повече от 80%...

Разбрахте ли ме какво искам да ви кажа?

А дано.

Още по темата:

Да им имам акъла на червените, дето им идва после…

Страната на лавандулата

Лаком г.. и т.н.

Добре олихвен патриотизъм

Зле охранявани числа

Да се живее в тази държава вече е подвиг

БНБ: Усрали сме се до плешките, но сме невинни

Идиоти! Без извинение

В периферията на града

Имало ли е на „Титаник” феминистки?



Предлагаме ви да видите:

Спортна Зона 5

 






Реклама


Коментирай:
 
Име:
Електронен адрес:  
  captcha  
Код:  

Екипът на Haskovo.NET ви благодари, че използвате кирилица. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обида на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от редакторите на сайта.

Повечето хора не желаят истински да бъдат свободни, защото свободата натоварва с отговорност, а повечето хора се плашат от отговорността. Зигмунд Фройд   
Tyxo.bg counter Add to Google Copyright © 2002 - 2014 Haskovo.NET | ЕКИП | ЕТИЧЕН КОДЕКС | eTV.bg | m.haskovo.net | уеб разработка + дизайн на ЕСКОМ ООД