От х:

Днес в x:

НАСА изпрати робот-геолог на Марс

НАСА изстреля сондата "ИнСайт", която ще изследва Марс в дълбочина, съобщиха световните информационни агенции. Мисията е с бюджет 1 млрд. долара. В нея участват също учени от Франция, Германия и други европейски държави.
 
Заради ранния час преди зазоряване при изстрелването небето над Тихия океан се освети зрелищно. Полезният товар ще бъде освободен 90 минути след изстрелването.

"ИнСайт" трябва да да достигне до целта си за шест месеца, след като измине 484 млн. км. За място на кацане е избрана равнината Елизиум планум - плосък екваториален район, но с няколко големи скали, които биха могли да създадат проблеми.


Сондата "ИнСайт"(InSight - Interior Exploration using Seismic Investigations, Geodesy and heat Transport) е стационарен спускаем апарат. Това ще е първата мисия, посветена на изследването на вътрешността на Марс в дълбочина. Освен това апаратът ще направи и измервания на трусовете на планетата, ще проследи въртенето й спрямо оста, за да бъде разбран какъв е размерът и съставът на ядрото й, предаде АП.

"ИнСайт" е като научна машина на времето, която ще върне информация за най-ранните етапи на образуването на Марс преди 4,5 милиарда години", каза главният изследовател на мисията Брус Бенърт. "Тя ще ни помогне да научим как се образуват скалистите космически обекти като Земята и Луната, дори планети в други слънчеви системи", обясни той.


Сондата е оборудвана с много чувствителни инструменти, включително и сеизмометър, за които е необходим стационарен апарат, от който те внимателно да бъдат инсталирани на повърхността на Марс и под нея. Като изследват вътрешността на Марс, специалистите се надяват да разберат доколко различни са кората, мантията и ядрото на планетата от земните и как са се образували скалистите планети преди 4,5 млрд. години.

Марс е по-малък и геоложки по-малко активен от Земята, където тектониката и други процеси са замъглили оригиналния състав. В резултат Марс е запазил "пръстовите отпечатъци" на ранната еволюция, обясни Брус Бенърт.

В мисията участват с различни инструменти Франция и Германия. Основният инструмент - сеизмометърът, е френски. Той е толкова чувствителен, че може да измери сеизмична вълна, наполовина на радиуса на водороден атом, уточни Ройтерс. Учените очакват да бъдат регистрирани около 100 труса по време на мисията. Събраните данни ще им дадат възможност да изчислят дълбочината, плътността и състава на ядрото на планетата, на скалистата мантия около него и на външния слой - кората.

Два спътника колкото куфарчета ще бъдат прикрепени към космическия апарат "ИнСайт". Те ще се отделят след изстрелването и ще следват апарата шест месеца по пътя му към Марс. Когато достигнат до Червената планета, няма да спрат, а ще я задминат. Целта е да бъдат изпробвани като потенциална комуникационна връзка с "ИнСайт" за спускането му на Марс на 26 ноември.

Тези два спътника от серията "КюбСат" са наречени УОЛ.И и ИВА на анимационните герои, защото се задвижват на принципа, използван в пожарогасителите за изхвърляне на пяната. Във филма от 2008 г. УОЛ.И се движи в космоса с пожарогасител.

Когато стигне до Марс, "ИнСайт" ще се спусне на планетата с парашут, подпомаган от двигателите със същата система като апарата "Феникс" през 2008 г. Въздушни възглавници като на роувърите "Спирит" и "Опортюнити" няма да бъдат използвани. Спускането и кацането би трябвало да продължат седем минути. След като се спусне, космическият апарат ще пробие дупка с дълбочина 5 м с цилиндрична сонда. Сеизмометърът ще бъде преместен от него директно на повърхността с механична ръка.

Космическият апарат "ИнСАйт" тежи 694 кг. Той прилича на предшествениците си "Феникс" и "Викинг". Всички те са стационарни спускаеми апарати с три крака.

Научните цели на "ИнСайт" напомнят на програмата "Аполо". В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, по време на тези мисии бяха направени измервания на дълбочина 2,5 м на Луната, така че учените да могат да преценят как се движи топлината. Сеизмометрите, инсталирани от 12-те астронавти, още стоят на лунната повърхност.
 
Предишните марсиански мисии изследваха повърхностни скали и минерали или такива близо до повърхността, както и марсианската атмосфера и магнитно поле.
Учените от мисията се надяват апаратът да работи две земни години, които са равни на една марсианска.

Източник: dariknews.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини