От х:

Днес в x:

21 °C

На път сме да разгадаем мистерията на дежавюто

Това е едно от най-странните усещания – намирате се в нова ситуация или напълно нова обстановка, но имате чувството за нещо познато. Без никаква причина, ви спохожда усещането, че отминало преживяване се повтаря отново.

Нарича се дежавю и засяга близо 70% от населението, като хората между 15 и 25 години са най-засегнати.

Освен ако не сте го изпитвали лично, чувството е трудно обяснимо. След като напрегнете мозъка си, за да си спомните кога сте преживявали нещо подобно, усещането изчезва.

Дежавюто трудно се поддава на изследване. Учените се затрудняват да го пресъздадат в лабораторни условия.

Това доведе до появата на различни теории как и защо мозъците ни работят по този странен начин.

През 2006 учени от Лийдс обявиха, че са открили начин да пресъздадат усещането в лабораторни условия, с помощта на хипноза, която активира процеса на разпознаване.

Мозъкът ви търси из спомените дали е ставал свидетел на същата сцена преди и ако попадне на съвпадение, отделна област от мозъка я идентифицира като позната. В случай на дежавю, втората част от процеса може да бъде задействана случайно.

Изследователите наели 18 доброволци, които били помолени да разгледат 24 познати думи. След това били хипнотизирани и им било казано, че когато се появи дума в червена рамка, усещането ще им е познато. Думите в зелени рамки трябвало да ги накарат да мислят, че фигурират в оригиналния списък.

След като били изведени от хипнозата, на обектите била дадена серия от думи в рамки с различни цветове, включително няколко думи, които не присъствали в оригиналния списък.

10-ма от групата заявили, че почувствали нещо странно, когато видели нови думи в червени рамки, 5-ма казали че ги споходило усещане за дежавю.

През годините психолозите предложиха няколко различни обяснения за феномена.

Възможно е да става въпрос за вид грешка между дългосрочните и краткосрочни вериги в мозъка, при която новата информация постъпва директно в дългосрочната памет.

В този случай механизмът, по който мозъкът обикновено съхранява информацията, бива прескочен и ние имаме усещането, че преживяваме повторно събитие от миналото.

Възможно е да има нещо общо с носовата кора, област от мозъка, която ни кара да припознаваме нещо като познато. Възможно е тя да се активира по някакъв начин, без да задейства други области, свързани с паметта.

Това би обяснило, защо е толкова трудно да определим с точност какво ни се струва толкова познато в дежавюто. Обикновено усещането е смътно.

Според четвърта теория, чувството за дежавю се дължи на фалшиви спомени. Психологът Валери Рейна е автор на една от водещите теории за фалшивите спомени.

“Дежавюто определено е свързано с фалшивите спомени, в смисъл че се касае за дисоциация на паметта. То дисоциира реалността от паметта ви ”, казва тя.

“Съществуват различни дисоциативни преживявания. Понякога не можем да сме сигурни, например, ако сме сънували нещо или сме го преживели, ако сме го видели на филм или се е случило в реалния живот”

Друг психолог – Акира О'Конър предположи миналата година, че фалшивите спомени нямат нищо общо. Възможно е мозъкът да проверява спомените си.

О'Конър и екипът му сканирали мозъците на 21 доброволци, докато попълвали стандартен тест за активиране на фалшиви спомени.

За тази цел давате, на човека списък със свързани думи, като легло, нощ, хъркане и дрямка.

Когато човекът бъде попитан за думите впоследствие, той повтаря думи свързани с нещо, което е чувал – в този случай това би била думата “сън”.

За да създадат чувство на дежавю, изследователите попитали тестовите обекти дали са чували някакви думи започващи със “с” - въпрос на който те отговорили отрицателно. Но когато били попитани за думата “сън” те си спомнили, че не са чували думата, но им се струва позната.

Екипът очаквал областите от мозъка, свързани с паметта, да се активират. Но те не го направили. Задействали се области въвлечени във вземането на решения.

Според О'Конър е възможно, фронталните региони от мозъка да се ровят из спомените, след това да изпращат сигнали, като че има несъответствие между това което си мислим, че сме преживели и това, което в действителност сме преживели.

Източник: sciencealert.com
 




Коментирай

За да добавите коментар, трябва да ползвате браузър с поддръжка на JavaScript или да позволите използването на JavaScript в браузъра си, ако то е спряно.
Впишете се с профила си, за да използвате разширените възможности при писане на коментари!
Екипът на Haskovo.NET ви благодари, че използвате кирилица. Отговорността за коментарите е на коментиращите. Сайтът не носи отговорност за коментарите, тъй като модераторите нямат техническа възможност да проверяват коментари 24 часа в денонощието. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обида на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от редакторите на сайта при установяването на този факт. Можете да докладвате за нередности и неподходящи коментари с иконата след "Отговор" - "Докладвай за нередност"

Във формата се използва анти-бот защитата на Google reCAPTCHA.

Хороскоп за 23.03.2019

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини