7 °C

За десет години са заведени 28 дела за акушеро-гинекологични лекарски грешки

За последните десет години има заведени 28 граждански дела, отнасящи се до специалността акушеро-гинекология от общо 238 срещу лекари и болници. Това й отрежда второ място сред най-често "съдените" специалности след хирургията. От тези дела 43% завършват в полза на пациента, 29% все още са висящи и 28% са в полза на болницата или лекаря, срещу когото са водени.

Тази статистика съобщи за "Дневник" адвокат Мария Шаркова, която е автор на новия сайт "Лекарска грешка" - половингодишен проект, посветен на събиране и анализиране на съдебната практика в областта на медицинските деликти ("лекарски грешки"). Потърсихме я за повече информация по темата след новината, че жена от Бургас е спечелила такова дело на две инстанции този октомври, защото останала без детероден орган заради забавено лечение на инфекция след раждане със секцио.

Делата за увреден или загубен орган са най-честите в тази специалност. След това са тези за смърт на новородено и родилка и на трето място - за увреждане на новороденото заради неправилно водене на раждането. Най-голямото обезщетение, което е присъждано, е за смъртта на родилка в софийска болница, като на родителите й са присъдени по 110 000 на всеки, а за детето 200 000 лв.

Има също и няколко дела за забравени чужди тела по време на секцио, като при тях средното обезщетение е около 30 хил. лв., посочи адв. Шаркова.

От случаите на увредени или загубени органи в гинекологията, най-често става въпрос за дела за неправилно проведени операции, например довели да увреждане на съседни органи като уретер, от там и бъбрек. При уврежданията на новородените - най-често се стига до парализиране на крайник (най-често ръка) или фрактура на краче при раждането, поясни адвокатът.

Освен граждански дела, понякога срещу лекарите може да се заведе и наказателно дело, което се води от прокуратурата: за причиняване на смърт или средна/тежка телесна повреда по непредпазливост. Такива дела за периода от десет години са малко - около 20, като в по-голямата си част, около 70%, са завършили в полза на подсъдимите, т.е лекарите са били оправдани.

Санкциите от АГ делата са най-вече финансови. Логиката на съда е, че това са пресъпления по непредпазливост, а не умишлени и за тях се налагат по-ниски наказания, поясни адв. Шаркова. При наказателните дела, завършили с присъда за лекаря, които са по-малко от една трета от всички, обикновено има условни присъди и лишаване от право да се упржанява професията за срок до три години, като отделно роднините могат да предявяват и граждански иск за обезщетение. Засега има само една ефективна присъда на АГ лекар - за смърт и на родилката и на бебето, но тя не е потвърдена окончателно.

Макар че има и други авторитети, които могат да налагат санкции върху провинените лекари, на практика единствено наказателната присъда се оказва фактор за отнемане на лиценза за практикуване на осъдените. Иначе Централната етична комисия на Българския лекарски съюз има правомощието да прави това и без решение на съда, като може да наложи порицание, глоба и отнемане на права. Това обаче видимо не е практика. Последната статистика от там е от 2016 г. и показва седем отнети лиценза за пет години назад, и то само след съдебни решения срещу съответните лекари.

Изпълнителната агенция "Медицински одит" също може да налага санкции (глоби на лекарите и имуществени санкции на болниците) за нарушаване на правата на пациентите, неспазване на медицинските стандарти и други наредби в областта на здравеопазването. В момента обаче в тази връзка има затруднения, защото последният стандарт по АГ беше отменен от Върховния административен съд като незаконосъобразен и има спор в практиката дали тази отмяна връща действието на стария стандарт или в момента няма въобще действащ стандарт. Това затруднява работата на наказващите органи, допълни Мария Шаркова.

Министърът на здравеопазването също може да накаже лекар да не практикува за определен срок, но само при повторно нарушение.

Според адв. Шаркова тук е особено важна ролята на Българския лекарски съюз. "Самоконтролът е много важен за всяка една гилдия. В крайна сметка подобни нарушения рефлектират върху отношението към всички професионалисти и ако няма ефективен контрол, този проблем се задълбочава", коментира тя. Дава пример с други държави, където има т.нар. peer review, в рамките на който лекари-колеги преценяват правилността на действията на лекаря и излизат с обективно становище. "Целта не е да се замаже проблемът, да се скрие грешката на принципа "да помогнем на колегата", а ако има нарушение това да се знае, за да се предприемат адекватни мерки. И тук не става дума за линчуване и унижаване на специалиста, а наистина за подобряване на системата", казва Шаркова.

Източник: dnevnik.bg

Последни новини