От х:

Днес в x:

1. Бандите на Кефалията и Дорсун Тахиров – извършители на първите грабежи и обири в Източните Родопи

Водачите на бандите – изселници от Ардинско, живеещи в Одрин

Обществено-икономическото и политическото развитие на Източните Родопи в годините след Първата световна война е значително по забавено от развитието на останалите райони в страната. Причините за това се коренят не само и не толкова в катастрофалните последици от войната, пред които е изправена и страната като цяло, колкото в наличието на някои допълнителни, специфични за този район проблеми и трудности като: въоръжената съпротива на българите и турците в Западна Тракия и Източните Родопи срещу присъединяването на Западна Тракия към Гърция, лишаването от поминък и препитание на голяма част от местното население с прокарването на границата, очертана от Ньойския мирен договор, развитието и решаването на проблемите, свързани с бежанския въпрос. От началото на 20-те години на миналия век към тези затрудняващи общественото развитие на района проблеми се добавя и един друг, твърде характерен, но останал до днес непроучен от историческата наука и краезнанието проблем, а именно – разгърналото се в твърде широки размери и превърнало се в истинско социално бедствие за местното население разбойническо движение. В годините на неговото най-силно развитие проявите му довеждат не само до нарушаване на реда и спокойствието в района, но на места и до финансово-икономическо разоряване на немалка част от населението. Неизбежно осъществявани чрез насилие и посегателство върху живота на населението, многобройните разбойнически обири и грабежи създават обстановка на постоянно социално-психологическо напрежение, на несигурност и страх. Мрачната слава на върлуващите в района разбойници дълги години владее съзнанието на местните жители, смущава и тревожи техния живот.

Сравнимо по отрицателните си икономически и социално-психологически последици с кърджалийското движение от края на XVIII и началото на ХIХ век, появилото се в началото на 20-те години на ХХ век разбойничество за дълго време остава един от най-острите и сложни социални проблеми, пред които е изправена местната власт в Източните Родопи.

 Първите прояви на организираната и осъществявана на територията на района разбойническа дейност през разглеждания период съвпадат с края на Първата световна война. Съдържащите се в архивните документи сведения свързват тези прояви с върлувалата през 1918 – 1924 г. в Ардинско банда, оглавявана от разбойник, родом от с. Бук, Ардинско, известен на властите с прякора Кефалията. В състава на бандата, освен водача ѝ влизат и неговите двама братя. Центърът на същата банда е в Одрин, където Кефалията се е установил по всяка вероятност след края на войната. Освен многобройните си обири и грабежи, тази банда извършва и три убийства на войници в местността „Клисекуле“ до с. Комунига, Кърджалийско. В края на 1924 г. , или в началото на 1925 г. бандата е разкрита от властите и е ликвидирана.

Към първите прояви на развилото се непосредствено след края на Първата световна война разбойническо движение в Източните Родопи се отнася и дейността на разбойника Дорсун Тахиров от с. Песнопой, Ардинско. Установил се след войната като кафеджия в Одрин, където владее добре мебелирано кафене, той, заедно със своя съселянин Ахмед Османов често преминава турско-българската граница при Свиленград и идвайки в Ардинско и Златоградско в продължение на дълги години извършва множество обири и убийства. През 1927 г. жертва на поредното му идване в Ардинско става жителят на с. Горно Атларе Билял Османов – окръжен съветник от листата на Демократическия сговор. Според околийския началник в Ардино, убийството на последния, станало в навечерието на окръжните избори, е извършено по политически причини и има за цел да сплаши населението да не гласува за правителствената листа. Това предположение се потвърждава и от извършеното от същия управител разследване на случая. Наличието на политически мотиви при станалото убийство предизвиква вземането на спешни и строги мерки от страна на властите в борбата им срещу разбойниците. Преследването и залавянето на последните обаче е силно затруднено, тъй като те са поддържани и укривани от някои влиятелни местни жители в Ардино и околните села. Впрочем, подкрепата, оказвана от тези лица на разбойниците в продължение на дълги години дава своите резултати, като поддържа постоянен страх у местното население и го прави послушно и покорно пред местните величия. Това е и причината, поради която много от върлувалите в района разбойници не са преследвани от местните власти, а са оставяни спокойно и необезпокоявано да посещават и се движат из населените места.

 Предприетите срещу Дорсун Тахиров и неговите сподвижници мерки обаче, дават резултат. През лятото на 1927 г. някои от влизащите в бандата местни жители са разкрити и заловени. На 30 юни 1928 г. шестима от тях, а именно: Сали Мехмедов и Ахмед Османов от с. Сусам, Хасковско, Ахмед Тахиров от с. Песнопой, Ардинско, Мустафа Шумналията от Хасковско, Рамзи Адемов от с. Кълкедик, Ардинско и Мюмюн Халилов от с. Багрилци, Ардинско са осъдени на смърт за убийството на полицейския стражар от ардинското околийско управление Киро Желязков, извършено на 17 август 1927 г. в местността „Инкая“, Ардинско. За ятачество в помощ на разбойниците на 5 години тъмничен затвор са осъдени и Ферад Кадиров и Миедже Ферадова от с. Големанци, Хасковско. От самопризнанията на подсъдимите са събрани сведения и за останалите незаловени ятаци на бандата в Ардинско. В края на 20-те години разкрит и ликвидиран от властите е и Дорсун Тахиров, което на практика довежда до преустановяване на дейността на бандата.

Освен споменатите две банди, в началния период на развитие на разбойничеството в района широка известност добиват и бандите на Капук Саид, Илияз Романица, Канаджията, Халилчето и др. Тяхната дейност обаче, е слабо документирана и е невъзможно да бъде разгледана в подробности. Известно е само, че повечето от тези банди са действали на територията на Кърджалийска околия, и че разбойническите си нападения извършвали по пътищата, водещи към пазарните центрове. Уведомявани от свои наблюдатели по пазарите кои лица къде ще се движат, разбойниците предварително завардвали удобните за нападения участъци от пътищата, и след като залавяли жертвите си, обирали им парите и ценните вещи. Често пъти при осъществяването на обирите падали и човешки жертви.

Макар, че не дават пълна представа за същността и размера на разбойническото движение като цяло, тези негови първи прояви разкриват някои съществени черти и особености, характерни за целия период на развитието му. Още сега проличава например, благоприятното въздействие, което оказва върху развитието на разбойничеството граничното разположение на Източнородопската област. Близостта на границите с Турция и Гърция позволява на разбойниците не само спокойно да подготвят и организират всяка своя проява зад граница, но и твърде успешно да се укриват на чужда територия от издирващите ги български власти.

(Следва)

Вълчо Златилов, Държавен архив-Кърджали

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини