Зад усмивките около възстановения динамизъм във френско-германските отношения и в Европа все по-ясно се оформя съперничество между Еманюел Макрон и Ангела Меркел за лидерската позиция в Европа.

"Дипломатическият успех", който представляваше за новия френски президент посещението на американския му колега Доналд Тръмп миналата седмица в Париж за националния празник на 14 юли, предшестван от успеха с визитата на руския държавен глава Владимир Путин в края на май, даде нов пример за текущото преразпределяне на ролите.

"Франция се връща в играта", смята Жан-Доминик Жулиани, председател на Фондация "Шуман", специализирана по европейските въпроси.

"Промяна на баланса"

"Има промяна на баланса в отношенията с Германия, която бе необходима", добавя той.
Германската канцлерка от години доминира на европейската дипломатическа сцена, без да има съперници.

След Брекзита и избирането на новия американски президент тя дори бе обявена от англосаксонските медии за новата "лидерка на свободния свят", на фона на подема на популисти и автократи.

Това е статут, за който самата Ангела Меркел не иска изобщо да чува. Доминиращата й роля в Европа от години се дължи по-скоро на стечение на обстоятелствата, отколкото на желанието й.

Оплетена в икономически трудности, в неизгодно положение заради рекордно ниската популярност на бившия си президент Франсоа Оланд, която го лишаваше от пространство за маневриране, Франция в продължение на доста дълго време бе в ситуация, при която гласът й почти не се чуваше.

Друга голяма страна в ЕС, Великобритания, излезе сама от играта за управление на делата на континента по различни причини - заради Брекзита.

Полша е обвинявана в авторитарен уклон и гласът й не се чува, въпреки че американският президент я посети точно преди срещата на Г-20 - визита, която привлече вниманието. Италия и Испания са отслабени икономически.

Идването на власт на Еманюел Макрон допринася за новото размесване на картите.

Посещението на Доналд Тръмп в Париж, предшествано от множество демонстрации на разбирателство между новия френски президент и неговия американски колега по време на срещата на върха на Г-20 в Хамбург, бе наблюдавано със смесени чувства в Германия.

"Германците бяха изненадани от обявяването на визитата на Тръмп в Париж", подчертава дипломатически източник.

"С този жест Еманюел Макрон иска да поласкае американския президент и да се покаже като лидер на Европа", изтъква тази седмица сп. "Шпигел".

Докато Еманюел Макрон протяга ръка на Доналд Тръмп с надеждата да го задържи "в (своя) кръг", Ангела Меркел избра твърдия подход спрямо американския президент и не спира да критикува неговата склонност към протекционизъм и решението му да се оттегли от Парижкото споразумение за климата.

"Няма да прикриваме различията", заяви тя на неотдавнашната среща на върха на Г-20 в Хамбург.

"Разпределение на ролите"

Приемайки Доналд Тръмп с голяма пищност, Еманюел Макрон "не вдигна очи към небето и не изнесе проповеди, както направи канцлерката Меркел на срещата на Г-20, а го посрещна с впечатляващ военен парад, приятелски думи и много добри пожелания", отбеляза в неделя швейцарският всекидневник "Нойе Цюрхер Цайтунг".

"Има усещане, че Макрон може да замени Меркел като водещ дипломат на ЕС", добавя вестникът.

Ангела Меркел няма винаги да се задоволява с ролята на "лошото ченге". Засега тя й е по-скоро полезна: Меркел участва в предизборна кампания и през септември ще се кандидатира за четвърти мандат. Американският президент има рекордно ниска популярност в германското обществено мнение.

Една известна промяна на баланса освен това няма да разсърди Ангела Меркел, чиято страна не се стреми да ръководи сама Европа.

Часът на истината в новото й противопоставяне с Еманюел Макрон обаче ще удари след изборите в Германия, когато дискусиите за реформирането на еврозоната ще влязат в дневния ред. А позициите на Берлин и Париж все още са далеч едни от други.