Еньовден е древен ритуал по българските земи, свързан с почитта към Слънцето и Земята, сливането им в едно цяло във билките. На Еньовден денят и нощта имат еднаква сила - денят на баланс и хармония между мъжкото и женското начало. Затова и силите, заключени в билките в този момент имат хармонична, магическа сила, да балансират човешките енергии. Еньовден е исконен ритуал, близък до българското сърце и все още млади и стари всяка година стават рано, за да се окъпят в росата на Еньовден, още преди изгрев слънце. Българският народ нарича Еньов или още известен Йоанов ден на празника на Рождество на свети Йоан Предтеча и Кръстител Господен Еньовден. Според древните предания именно на Еньовден билките придобиват своите лечебни свойства. На този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода "играещо" и "трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си, ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и раждащото се слънце тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутринта, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. 
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магьосниците - бродници, през нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намерят бродниците вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойка. Има обичай на този ден да се прави китка от 77 билки, който обичай е разпространен по всички краища на България. В Софийско я наричат "яневска китка". Тя служела "за лек" през цялата година и за хора, и за добитък.