Глобалните номади, част от лайфстайл миграция, новите имигрантски общности на завърналите се от гурбет българи, не бива да бъдат пренебрегвани от държавата. Те вече са достигнали своята критична маса, дори поискаха свое политическо представителство.
За това предупреди проф. днк Маргарита Карамихова от Катедра "Нова и най-нова история на България" на Исторически факултет на Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий".

Проф. Карамихова представи темата: "Поколението, което няма с какво да бъде изнудвано". Така фактът от статистиката, който според изследователя може да бъде превратно тълкуван, са данните, изнасяни от медиите и от Националния статистически институт, че

годишно страната ни напускат около 30 хиляди българи.

В същото време имигрантите или завърналите се у нас българи са около 20 хиляди. В тях незначителен процент представлявали хората, поискали статут у нас.

Проф. Карамихова визира данни от статистиката, според които през 2015 г. се наблюдава изключителната емиграционна интензивност - 29 470 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като от тях 52,1% са мъже, на възраст 20-39 г.

Тя определи като "страшно демографско плашило" процесите представяни в медиите като обезбългаряване и отлива на българи от страната. Проф. Карамихова не пропусна да отбележи, че вследствие развяването на това плашило дори се стигнало до създаването на вицепремиер за демографската политика.

Естествено много повече българи емигрират в страни от ЕС като основна мотивация за напускане е декларативно свързано с работата и личностното развитие - 72%. След тях са тези, които са установили за постоянно в чужбина - 16%, включените в образователните програми - 7% и задомените с чужденци - 6%.

"Плашилото на обезбългаряването, на изтичането на хора от България е толкова конвертируемо, че всички ни плашат с това вече 25 години", коментира проф. Карамихова.

Така по думите й това плашило се размахва още повече на фона на последните напрегнати моменти на миграция на страни, извън ЕС - Сирия, Афганистан.

По думите й именно темата за обезбългаряването е един от аргументите за поддържането на страх и тревожност в нацията, което пък станало задължение на журналистите.

Според данни на една от интересните неправителствени организации "Тук-там", чието социологическо изследване през 2015 г. е било национално представително, две-трети от българските граждани, които живеят в ЕС са между 25 и 44 години - тоест в най-активната възраст.

Това е възраст динамична, в която хората са готови да приемат нови знания, умения, рискове. Висок процент от тях - 75% поддържат много активни взаимоотношения с родината, посещавайки я поне веднъж.

"Тази млада и активна емиграция формира голяма част от парите на България. Много повече от нашия БВП се получава като пари от чужбина", посочи проф. Карамихова.

"С всички резерви, които имам към медиите, наблюдавам много внимателно как се представят демографските процеси в различен тип медии", коментира проф. Карамихова.

По думите й една интересна диаграма, в която от една страна имаме 30 хиляди напуснали България по данни на НСИ за 2015 г. и в същото време имаме около 20 хиляди имигранти, като в тази бройка от националната статистика поставяли и хората, поискали статут в България, но техният процент бил нищожно малък.

"Тази статистика на нас ни показва пълна ли е или празна наполовина изпитата чаша?", посочи проф. Карамихова. По думите й доста съществена част всяка година се завръща в България - въпросът дали това е имиграция, емиграция или мобилност.

Така за статистиката ни терминът мобилност съществува само за студентите по програма "Еразъм". Проф. Карамихова изтъкна, че държавата няма в своите концепции термин за мобилност.

"Не съм сигурна, че г-н Симеонов мисли по тези въпроси. Всички ние имаме дълъг опит за пренебрежение към научните резултати от страна на държавата", вметна проф. Карамихова.

Така, по думите й, тези млади хора съставят групи, мрежи от хора, които формират качествено нов начин на живот, съвършено различен от познатия ни в старата емиграция.

Така за един от теоретиците на миграционните процеси - Робин Коен важно е, че сред общите черти на диаспората има мотивация, стремеж за завръщане към родината. Проф. Карамихова изтъкна, че

днес на дневен ред са глобалните номади.
Въпросът е как могат да бъдат изследвани те посредством методите на мобилната етнография и дори мобилна видеоетнография, включваща закачането на видеокамера на респондентите, чупещо всякакви етнически правила.

Проф. Карамихова изтъкна още, че трябва да се отчита влиянието на информационната епоха, която позволява нихилиране на пространствените ограничения. Вече бил известен и добре описан феномена - "ходене на блага ракия онлайн".

"Това, което ми направи впечатление при общуването с младите хора е добрата самооценка като български граждани, стабилно българско самочувствие и идентичност", посочи проф. Карамихова. Те имали реална самооценка на хора, които инвестират в себе си и знаят какво имат като багаж.

Това, което не приемат е контролът и властта - дори от родителите.
Те подпомагат семейството си, когато са започнали да работят в чужбина, но не позволяват някой да се меси при взиманите от тях решения.

А основното решение е къде ще живеят, дали ще живеят в България и колко дълго ще живеят в България.
Проф. Карамихова припомни дисертацията на Десислава Ангелова, изследвала британските общности в България, която по убедителен начин доказва, че не става въпрос за старческа пенсионна миграция, не става въпрос за миграция на хора, които тук могат да си позволят повече.

Оказва се, че след Франция и Испания, България е равностойна за развитие на лайфстайл миграция. Развиват се нови бизнеси, успешни стратегии и се влага новия баланс между работа и начин на живот. Защото хората, които идват тук търсят друго качество на живота.

Същото било и с имигрантите, завърнали се в България.

Те, завръщайки се в България търсят друго качество на живот.
Тези млади хора не са обременени от социализма или са били много малки деца или са родени след 89 г. те са израснали като свободни граждани.

Това е много важно да се държи предвид, отбеляза проф. Карамихова. Тя изтъкна, че да си свободен означава и да си отворен към духа на предприемачеството.

На тях проф. Карамихова противопостави своите студенти в малките провинциални градове като Велико Търново, съгласни да работят за 400-500 лв. стартова заплата, избрали да прегърнат културата на бедността. За тях предприемачеството не съществува като опция.

Предприемачеството за младите хора - глобални номади е отчетлива тяхна характеристика, развиват висока приспособимост към съвременните технологии, знаят къде да намерят информация за най-евтините полети, за това в кои банки да си държат парите.

На практика те не са различими от техните връстници от средната класа по света. От разговорите си с тях, проф. Карамихова изтъкна, че в нито един от тях не е открила ревност и желание за заграждане на градинка, ревност към собствената идея, която е уникална.

Нагласата за отвореност прави тези млади хора много по-пластични, готови за екипност, екипно да планират дългосрочни цели, с ясното съзнание, че може да не са физически разположени в България, но съвременните технологии ги нихилират.

Не сигурността е на предно място в тяхната скала на ценности, а възможностите за личностно развиване, посочи проф. Карамихова. "Моят истински страх какво се случва с младите генерации в България - не малко млади хора заявиха, че ще се стремят към държавна работа, защото е постоянна със стартова заплата от 400-500 лв", сподели още изследователят.

Така у нас младежта е послушна, непредприемчива, готова да се хване в цикъла на бедността. Сред имигрантите завърнали се у нас личало желанието да правят промени във всяка област. Първа била бизнес средата, стремят се активно да наложат една прозрачна и по-честна бизнес среда, свободна от корупция.

Те искат да променят образованието на собствените си деца, ще ги видите в групите, които активно дискутират ваксините за децата, ще ги видите сред тези, които лансират екологично земеделие и туризъм. Особено важно е да се следят демографските процеси, посочи изследователят.

Проф. Карамихова бе категорична, че това, което абсолютно не се говори и не се пише, че след 90-та година в България се извършва Втори демографски преход или Втората демографска революция, през каквато са преминали всички западни общества. Характерно за този период са късни бракове, но и многодетни раждания, устойчиво дву- или тридетен семеен модел. Така според преподавателя мнозина от завръщащите се млади хора влизат в новия демографски модел. 

Статистиките отчитат с голямо закъснение децата, родени извън страната.
Част от децата на хората които се завръщат са родени в чужбина, не получават български документи, други имат ЕГН, но семействата им развиват стратегии, изключващи завръщане. Самата национална статистика изключително тромаво и тежко отчитала родените извън България деца.