От х:

Днес в x:

Човекът на света Адриано Триндажи: Влюбих се в България още преди да я видя

    Бразилският музикант Адриано Триндажи включи България и Хасково във втората част на голямото си европейско турне, което започна още през 2015 година. В късният следобед музикантът, когото сочат като предшественик на самба-рока в Нова Зеландия и Европа, пристигна в Хасково заедно със съпругата си. Снощи Адриано Триндажи свири в джаз клуб „Ралица“. Триндажи е характерен с това, че свири основно своя авторска музика, но по молба на домакина си Димитър Русев-Мутата погали слуха на зрителите в джаз клуба и с няколко джаз стандарта. Основателят и директор на Джаз феста в Хасково Димитър Русев също се включи с китарата си за няколко от композициите на госта, за което получи бурни аплаузи не само от публиката, но и от автора на музиката.

    Преди вълнуващата музикантска вечер в Хасково, Адриано Триндажи даде специално интервю за Haskovo.net и eTV.

    Адриано, наричат ви човек на света, защото през последните години не спирате да пътувате и да изнасяте концерти из цяла Европа, минал сте през 34 държави. Освен да покажете изкуството си, има ли друга цел на тези воаяжи?

    Миналата година бях на турне в София, Пловдив, Бургас, Стара Загора. Освен в България, турнето ми сега минава и в Македония, Румъния, Хърватска, Черна гора. Предприех тези дълги преходи, защото исках да разбера повече за хората, за културата, бях влюбен във вашата страна още преди да я видя. Много исках да видя България, защото когато бях 18- годишен, баща ми работеше в една компания в Бразилия, в която имаше колеги от България. Когато се връщаха от България, те носеха подаръци на баща ми - футболни тениски, списания и вестници, в които имаше много информация за страната. И още тогава пламна любовта ми към тази страна. Тази година свиря и на нови места, като в Бургас, Балчик и Хасково, например. Слънчев бряг също съм включил в моята обиколка, Велико Търново също.

    Докато бях на участията в Пловдив преди седмици чух за Димитър Русев- Мутата, разбрах, че той е музикант от Хасково, а освен това, че има и клуб, където се свири джаз. Тогава си казах, че трябва да се запозная с този човек, изпратих му съобщение, Димитър Русев ме покани и ето ме в Хасково.

    Кога намирате време да почивате, след като пътувате толкова често?

    Миналата година турнето беше много дълго. Започна в Словения, стигнах до Дубровник, след което свирих в Черна Гора, Босна и Херцеговина, завърших втората му част в Сърбия, а след това в Букурещ, накрая и в България - в Русе, Пловдив, София.

    Направихме много концерти, за 15 дни съм изминавал по 7 000 километра. Но не ми тежи, много е хубаво. Мечтата на всеки музикант е да пътува. До 23-тата си година не бях излизал от Бразилия. Бях много известен музикант в района, където живеех. Обаче си казах: не мога само тук да стоя и мечтаех да изляза извън Бразилия. За първи път го направих с турне в Нова Зеландия, където останах година и половина, след това получих покана да замина за Италия, където записах първия си диск и видео към него. После тръгнах към Лондон и след това вратата за мен се отвори. Пътувах от държава на държава, от град на град. Така всяка година посещавах различна страна. За мен тези дълги пътувания не са трудни, защото ако музиката ти е хубава, имаш добро CD, с които да се представяш, можеш да отидеш навсякъде и ще си приет добре.

    Освен това концертите ми са само по два часа. После имам 22 часа да си почина. Въпреки че действително прекарвам доста време в пътуване, винаги разпределям нещата така, че да ми остава време да се насладя и на самите градове. Много са красиви българските градове, с красива гледка.

    Кои са вашите музи, какво ви вдъхновява да работите и да създавате музика?

    Свиря определено авторска музика. Композитор съм си във всички издадени дискове досега, освен на един. Там използвах работите на композитори от Бразилия, които не са много известни, но чиято музика много харесвам. За да си добър музикант в Бразилия трябва не само да пееш и свириш, но и да си пишеш сам музиката и да си правиш аранжиментите. Затова аз винаги съм разчитал на себе си. Не съм мислил никога да свиря нечия друга композиция или да пея чужда песен, да правя кавър. Имам поръчки понякога да пиша песен за друг. Правил съм го, но никога за пари.

    Когато правите музика, преплитате ли в нея атмосферата от градовете и държавите, които посещавате ?

    Да, естествено, особено много обичам да разказвам в песните си за любов, когато съм в Бразилия.

    Но засягам в работата си и социалните проблеми, за които научавам, докато съм в определена държава. Понякога не разбирам точно за какво се карат политиците, като в Босна например, но хващам чувството, което витае по улиците, в клубовете, него вкарвам в музиката. Така чрез моята музика аз мога да изразя своята гледна точка по тези проблеми.

    Чували ли сте за българския фолклор?

    Чувал съм за местната музика. По телевизията я чух, но знам разликата между добрата и не чак толкова добрата музика, като на турбофолка - тя е ужасна. Но мога да кажа, че с някои от елементите в нея могат да станат и нелоши композиции. Но начинът, по който се поднасят като цяло тези песни, не ми допада.

    В Бразилия е същото - имаме и хубава и лоша музика, като вашия турбофолк.

    Не знам името на хубавата музика в България точно какво е, но я разпознавам, защото тя ти влиза под кожата. Такава музика съм чувал само още в Македония и в Румъния. В други държави я няма, няма такава музика дори при разнообразието в учебния процес на големите консерватории.

    Може би тази музика е толкова въздействаща, защото Балканите са горещата точка на Европа, с много емоции. Освен това на тези ширини има много добри музиканти, които са родени с тази музика и после я пресъздават по неповторим начин.

    Кога решихте да станете музикант?

    Моят баща имаше много инструменти - и той, и майка ми бяха музиканти. Майка ми свиреше на китара. Моят брат се научи да свири на китара преди мен, той също е музикант. Когато аз бях на 13 години вече свирех доста добре на китара. По същия начин обаче играех и футбол. Реших да си купя нова китара, вместо да продължа със футбола, така останах в музиката. След това започнах да ставам все по-добър. Много хора в Бразилия слушаха Гънс, Металика, нямаше много място за моята музика, но въпреки това не се отказах от нея, защото я обичах. На 14 години направих първата си група. Тя бързо стана известна, защото музиката ни беше много разпознаваема. По-късно направих и солова кариера.

    Красимира Славова

    Източник: Haskovo.NET

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (3)

    • 1
      Ss
      ssss
      7 -12
      15:22, 8 юни 2017
      Никой не е чувал за тоя. Обаче ние Българите сме и... Виж коментара
    • 2
      Ас
      АСКОВЛИЯ
      2 -5
      21:41, 8 юни 2017
      Коментарът е заменен с този текст от редакторите заради обидно,расистко или нецензурно съдържание!
    • 3
      Pa
      pavo
      2 0
      15:33, 9 юни 2017
      Чета ви коментарите и ви съжалявам.Вероятно сте малки и жалки хора в живота.Заслужавате си мишите дупки в които сте се скрили.Хейтвате на воля!
    Последни новини