16 °C

DW: Колко хубаво се живее в Съветистан

Една норвежка журналистка получава рядката възможност да добие отблизо впечатления за живота в няколко постсъветски републики в Централна Азия. И описва чудесата, които е видяла, в книга със заглавие "Съветистан".

Норвежката журналистка Ерика Фатланд е обиколила пет постсъветски републики, които преди около четвърт век станаха независими държави. Нейната книга "Съветистан" е детайлиран, точен и ироничен дневник на това пътешествие, извършено отчасти инкогнито. Като журналист Ерика Фатланд не би получила виза за Туркменистан например. Затова тя се представя за любознателна западна студентка. Общува с хората (там, където това е възможно) на руски език, който владее до съвършенство. Просто не е възможно да ви запознаем подробно с тази интересна книга от 500 страници. Затова решихме да се спрем на главата за Туркменистан - най-затворената от всички постсъветски републики в Централна Азия. Пътешествието на Ерика Фатланд започва именно с полет до Ашхабад. В самолета тя разтваря разговорника на туркменски език. Започва да чете и се ужасява, защото едва ли не половината от посочените там изрази са свързани с всякакви катастрофи - малки и големи. "С колко часа закъснява самолетът?", "Кога ще тръгне асансьорът?", "Токът угасна!", "Тоалетната е запушена!" и т.н.

Мраморните ужаси

Когато стига до такива изрази като "Извикайте бърза помощ!" и "Аз не знаех, че това е забранено", младата норвежка си пожелава да не е започвала своето пътешествие. За щастие нито в Ашхабад, нито в другите градове на "Съветистан" на Ерика Фетланд не ѝ се налагало да използва горепосочените фрази. Ужасни се оказали съвсем други неща. Например ашхабадските паметници, улици и площади. Осемлентовите булеварди били направо мъртви. Петстотинте нови небостъргачи, облицовани с бял италиански мрамор (за което Ашхабад влезе в книгата на Гинес), се оказали декорация. На автобусните спирки, снабдени с климатик, не се мяркал жив човек. Пред високия 185 метра монумент на Конституцията стоели само двама души - войниците от почетния караул.

Оказало се също, че "от стратегически съображения" са забранени снимките по площадите пред разкошните здания, както и пред президентския дворец. Всяка сграда е украсена със скулптури съответстващи на предназначението ѝ. Пред министерството на външните работи се вижда глобус, а пред министерството на просветата има гранитна разтворена книга. Пред сградата на стоматологичния факултет се издига статуя на... зъб. Както ехидно отбелязва Ерика Фатланд, вероятно той е бил поставен по желание на сегашния президент, който както говорят, бил личен зъболекар на покойния си предшественик Сапамурат Ниязов.

Ездач и покровител

На различни места в града се издигат златни паметници на Туркменбаши. Има и конна статуя на неговия приемник Гурбангули Бердимухамедов, която е висока 21 метра и е позлатена. Но, както се изразява норвежката журналистка, Бердимухамедов предпочита "по-съвременната форма за изява" - фотографията. На всяка крачка в Ашхабад можеш да видиш огромни негови портрети с костюм и вратовръзка, разказва журналистката. Младоженците биват съветвани да се снимат на техен фон. И буквално всеки съпровождащ Ерика гид или шофьор на такси повтарял като мантра: "Да благодарим на нашия президент!", когато разказвал колко хубаво се живее в Туркменистан. Природният газ е безплатен, токът е базплатен, солта е безплатна, а бензинът - почти безплатен.

Обект на гротескния култ към личността, установен още по времето на Ниязов, сега е наследникът му Бердимухамедов.  Той се явява не само президент на Туркменистан, но и министър-председател, армейски генерал, доктор на медицинските и икономическите науки, и носи титлата "Аркадаг", което означава "Покровител" (на нацията). И ако Туркменбаши е автор на книгата с мъдрости "Рухнама" ("Книгата на душата"), то пък сегашният президент е написал книгата "Полетът на небесните коне".

Ерика Фатланд е била задължена да присъства на конните състезания, в които е участвал и президентът. И естествено е спечелил надбягването. Финалът обаче се оказал неочакван. Бердимухамедов паднал от коня. Разбира се, че нито една медия в Туркменистан не споменава за злополучния финал. Защото президентът (според официалните съобщения!) се намира в "отлична физическа форма" и "демонстрира висок професионализъм във всички сфери".

Ерика Фатланд пише, че президентът "продължава да държи страната с желязна ръка". И не случайно "Диктаторстан", както назовава страната авторката, е на едно от  последните места в класацията за свобода на пресата. А именно на 178-о място от общо 180 държави, в съседство с Еритрея и Северна Корея. Но за разлика от Северна Корея, Туркменистан притежава огромни залежи от природен газ и нефт. Лъвският пай от печалбите от продажбите получава малочислен елит в страната, начело с президента и неговото близко обкръжение. Но и за населението остава по нещо. В общи линии в Туркменистан никой не гладува, пише авторката на книгата. Всичко това обаче, както и страхът от репресии, изолацията на Туркменистан, запазените кланови структури и съветските традиции само укрепват култа към личността на Бердимухамедов, продължава тя.

Зависимостта от Русия

Съветското наследство, към което Ерика Фатланд причислява освен деспотизма и сервилниченето, така и корупцията и шуробаджанащината, и днес определят живота в републиките от Централна Азия. Техните лидери, с малки изключения са рожби на партийно-икономическата номенклатура на бившия Съветски съюз. Норвежката журналистка определя само Киргизстан като демократична страна с известни уговорки. Там пък конфликтът между узбеки и киргизци може по всяко време отново да доведе до гражданска война. Що се отнася до другите държави от "Съветистан", съдейки по всичко, едва ли нещо ще се промени в близките години, пише Ерика Фатланд. А трябва, убедена е журналистката. И работата не е само в необходимите политически и демократични промени. Трябва да бъдат решени и острите икономически проблеми.  Още по съветско време тези страни бяха превърнати в суровинни придатъци на империята. Те доставяха на СССР природен газ, нефт, памук и уран. Някои от тези страни и днес са напълно зависими от Русия. И от икономическите имигранти, които работят там и изпращат пари у дома. Ерика Фатланд смята и екологичната ситуация в Централна Азия за катастрофална. Достатъчен пример в това отношение е Аралско море, чиято площ намаля почти десет пъти от 1960 година насам. Това също е наследство от съветско време и обяснява между другото защо норвежката журналистка е озаглавила книгата си именно така: "Съветистан".

Източник: дойче веле

1 Коментар

Хороскоп за 22.07.2017

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби

Моля, изберете зодия

;
Последни новини