От х:

Днес в x:

Как Исландия реши проблема с алкохола и наркотиците сред тийнейджърите

Изображение 1 от 2

    Малко преди 15 ч. следобяд в слънчев неучебен ден, парковете на Рейкявик са пусти, децата ги няма. Те са наоколо в съседните сгради, предназначени за спортове, танци, уроци по музика, театрални школи и всякакви други извънкласни дейности.

    В последните 20 години изолираната малка Исландия направи реформа в здравеопазването и образованието си, която почти напълно изкорени употребата на тютюн, алкохол и наркотици сред учениците. Допреди да вземе мерки, държавата е сред лидерите в Европа по дял на непълнолетните, потребяващи забранени субстанции и извършващи престъпления. Изданието Mosaicscience разказва с подробности каква е тайната на успеха им.

    В момента Исландия е на точно обратната страна на класацията - от 42% през 1998 г., сега непълнолетните, употребяващи алкохол и наркотици там са едва 5%. Тези, които са пробвали канабис, са намалели от 17% на 7%, а пушещите тютюн - от 23% на 3%.

    Това е резултатът от една добре обмислена стратегия, базирана на научни доказателства и задълбочен анализ на психологичните проблеми на тийнеджърите и нивата на стрес в ежедневието им, разказват местни психолози. В основата на реформата е идеята, че наркотичните вещества са начин за тийнейджърите да се справят с реалността и да опитват някаква промяна, която обаче със същия ефект може да идва от други, по-здравословни дейности.

    В зависимост от това каква потребност има младежът, той може със същия успех вместо с хероин да се успокоява с музика, или да се енергизира с танци и спорт, вместо с амфетамини. Химическата реакция на мозъка е сходна, макар и не толкова силна, но заедно с това учи нови умения, общува повече с връстниците си и е физически и интелектуално стимулиран, което го изгражда в разумен възрастен. Достатъчно е да му се покаже алтернативата.

    Първият такъв експеримент е направен в САЩ през 1992 г. с група наркозависими тийнейджъри. Била им предложена възможността да постигат сходни ефекти като тези на веществата, които потребяват, но без вредните ефекти. Оставили ги сами да си изберат с какво им се занимава и им казали, че програмата е временна - за 3 месеца, за да не се чувстват притиснати. Но повечето от тях останали за целия период на експеримента от пет години и спрели да употребяват наркотици скоро след началото.

    Исландците поканили същите експерти от САЩ да помогнат с разработването на тяхната стратегия, след като първоначалните им анализи показали, че от часовете в училище, посветени на вредата от наркотиците, няма абсолютно никакъв ефект. Просто никой не им обръщал внимание, нито дори се заслушвал в назиданията.

    През 1992 г. във всички училища в Исландия била проведена анкета сред учениците от 14 до 16 години за това дали употребяват алкохол, тютюн или други вредни субстанции, както и за по-дълбоки психологически фактори като близостта с родителите и връстниците. Резултатите били тревожни - повече от 25% признали, че пушат всеки ден, и повече от 40% пиели.

    В разбивката на информацията ясно проличала и се потвърдила тезата, че децата, които имат по-добър достъп до спорт и извънкласни дейности, са по-малко застрашени от пристрастяване или изобщо от потребяване на наркотици. Тези, които прекарвали повече време с родителите си, както и тези, на които им било забранено да стоят до късно навън, също били по-"чисти". Подобни анкети били проведени отново и през 1995 г и 1997 г. със същите закономерности.

    През 1999 г. настанало време за реални действия, макар че дотогава имало всевъзможни информационни програми и кампании, но с нулев ефект. Тогава била разработена програмата "Младежта на Исландия" (Youth in Iceland), и били въведени строги законови рестрикции - купуването на тютюневи изделия станало нелегално до 18 години и на алкохол - до 20 години, рекламите на такива продукти били забранени изцяло. Бил наложен и вечерен час за децата от 13 до 16 години - 22 ч. през зимата и полунощ през лятото.

    Отново със закон възрастните били задължени да формират родителски организации във всяко училище и да посещават сбирки и лекции за ползите от прекарването на повече време с децата си, как да говорят с тях за живота и целите им, как да следят случващото се в ежедневието им. Това не само образовало родителите, но и засилило авторитета им у дома - елиминаран бил вечният аргумент "Другите родителите им ги пускат!".

    Заедно с това държавата насочила сериозен ресурс за развиването на спортни зали, танцувални и театрални школи и други частни извънкласни дейности, а на децата от бедни семейства се отпуснали допълнителни помощи, за да могат да си позволят да участват в тях.

    Така през 2012 г. резултатите от вече превърналата се в традиционна анкета сред учениците показали удвояване на броя на децата, прекарващи повече време с родителите си (46%), както и двойно повече такива, които запълват свободното си време със спорт и други дейности с връстници. И само за 13 години потреблението на забранени продукти сред непълнолетните се било стопило почти напълно.

    Участието в програмата на младежите се ръководи по-успешно на местно, отколкото на държавно ниво. Това също е доказано с опита в Исландия, а след това и в други европейски държави. Моделът е възприет например в града Тарагона в Испания с помощта на исландските специалисти, които помогнали за анализа на проблема, разработването на въпросника, съобразен с местните особености и след това с идеи за развиването на родителските срещи и извънкласните дейности там.

    За помощ и ноу-хау в последните години към Исландия са се обърнали също и местните власти от различни градове в Малта, Литва, Румъния и дори Южна Корея. Анализите всеки път показват едни и същи закономерности на уязвимост, свързана с липсата на родителско внимание и липсата на достъпни здравословни занимания. По същия начин и ефектите от целенасочените усилия по вече утвърдения модел в различните краища на света не закъсняват.

    Източник: dnevnik.bg

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (1)

    • 1
      Бр
      браво
      16 0
      11:46, 29 яну 2017
      Когато някой е заинтересован да се реши определен проблем и предприеме мерки проблема постепенно се решава. Такива държави се грижат за хората си. Ние тук строим магистрали и за други работи нямаме пари. Като нямаме пари за децата ни се случват все повече лоши неща. Децата изискват отговорно отношение към тях. Образованието и всички допълнителни дейности с децата са НАЙ ВАЖНОТО НЕЩО ЗА ЕДНА ДЪРЖАВА АКО ИСКА ДА ИМА БЪДЕЩЕ! И ако иска това бъдеще да остава и да работи тук! Моля властимащите ПРОУМЕЙТЕ ГО! Далаверите за напълването на джоба без мисъл за бъдещето ( децата) водят до обезлюдяване на територии.
    Последни новини