От х:

Днес в x:

Иван Вазов предрича световния успех на 9-годишната Недялка Симеонова

Изображение 1 от 2

    Наричат я детето-чудо, първият й биограф Живка Шамлиева я описва като „изстрадани звуци“, а в последното издадено четиво - албум с биографичен текст, съставено от главният уредник в отдел „Нова история“ на РИМ Хасково д-р Красимира Узунова, е „като нежна струна“. И всичко това е тя - един от най-прочутите цигулари на България, прославила родината си на всички континенти - Недялка Симеонова.

    Днес, 2 декември 2016 г., се навършват 115 години от рождението на именитата майсторка на цигулката. През 20-те години на XX век едно малко българско момиче преобръща представите на света за музиката от Балканите. Виртуозните му изпълнения на сцената предизвикат бурен възторг сред разглезената елитна публика на най-известните концертни зали в Съединените щати и Европа. В разгара на острите политически промени, които се извършват в България след погрома от Балканските войни, в Америка музикалната критика провъзгласява надареното българско момиче за “дете-чудо” и го обявява за една от трите най-добри цигуларки в света.

    Животът на Недялка Симеонова е низ от огромни творчески успехи, крахове и разочарования в личния живот. Започва да свири още на 6 години, а първите си уроци получава от самоукия си баща музикант.

    Първият й концерт на сцената на читалище „Заря“ се превръща в събитие за Хасково, за което дълго се говори.

    Седемгодишната Недялка Симеонова заминава с родителите си в София. А там за блестящата й световна кариера като пророк се оказва Иван Вазов. За този момент в живота, за творчеството и края на бележитата цигуларка, с много вълнение разказа д-р Красимира Узунова.

    - Д-р Узунова, вие сте автор и съставител на албума със снимки и кратка биография, посветен на Недялка Симеонова по повод 115-ата годишнина от рождението й. В изданието има снимки, които не са показвани досега, разкажете повече за тях.

    - Тези снимки и писма от Недялка Симеонова до нейни близки и изпратени до нея, в РИМ-Хасково ги получихме преди година. Голяма част от тях все още обработвам. Това е кореспонденция с близки, които са били извън страната, писма и картички, които тя им е изпращала.

    Ние притежаваме единствената колекция от оригинални снимки на Недялка Симеонова. Повечето от новите фотоси са от детските й години.

    Фондът на музея е собственик на тези снимки, затова решихме да ги издадем в албум, посветен на годишнината от рождението й. И защото Недялка Симеонова е забележителна жена, много любвеобвилна, с богата душевност, но жертва на лоши мъжки характери, много мамена от тях. Но пък за сметка на това с много късмет в своята професионална кариера. Тя е едва 9-10 годишна, когато е поканена да свири за първи път в София на концерт в Офицерския клуб и на него присъства хайлайфът на столицата. Тогава тя свири „Мечтание“ от Шуман. Изпълнението й е толкова вдъхновено, че когато цигулката й заглъхва, на сцената излиза един висок мъж с бели мустаци и свежо, усмихнато лице, вдига Недялка на ръце, целува я по челото й казва „Тези ръчици ще прославят България!“ И този човек е не кой да е, а самият Вазов. Той предрича великото й бъдеще.

    По-късно Недялка учи в Дрезден. Известният търговец от Пловдив Димитър Кудоглу и съпругата му се грижат за нея и я издържат. Тя живее в техния дом. За 16-та й годишнина покорените от таланта й благодетели я изненадват с подарък -цигулка “Сториони“ на Кремонската школа.

    Така че тази жена има много интересна биография, но и с много тъжен край - умира от рак в клиника във Франция, в трагично финансово състояние. В края на живота си дори се опитва да продаде цигулката си "Галиано" подарена й от български филантроп. Обръща се за това към един свой приятел, но когато той идва в болницата, за да й каже, че е уредил продажбата, разбира, че тя вече е починала.

    Така че тръгнахме с един голям емоционален заряд, когато направихме албума, смятаме в близко бъдеще да превърнем този материал в кратък филм, който да се пуска в зала „Следосвобожденска история“, която мислим догодина да обновим за 90-ата годишнина на музея.

    - Заедно с Асен Златаров, Недялка Симеонова, е една от двете големи емблеми на Хасково, припознати от хората.

    - Да, това е така безспорно, защото тя е изпълнител, познат в своето време надалече - в Европа, в Америка. Тя е имала голямо желание непрекъснато да изнася концерти, но не винаги е имала тази възможност. Музиката е била буквално нейния живот, тя е имала отношение към стойностната музика, към голямата сцена, но често житейските ситуации са я спъвали. Дори единият от браковете й - с пианиста Георги Хайдутов, от когото е синът й Димитър Симеонов, се разпада по тази причина. В един период от време той, сестра му и Недялка, изнасят концерти като трио „Хайдутови“ по различни заведения, печелили са добре.

    Но Недялка влиза в спорове с него за липсата на концертни изяви и това става причина да се разделят. Тя иска да свири сериозна музика, пред сериозна публика, а не в барове и заведения. Друг много тъжен и бих казала странен факт е, че когато тя вече е световноизвестен музикант и се връща в България, прави постъпки да стане концертмайстор в Народната опера. Не я приемат, защото няма академична диплома за цигулар.

    - Това прилича на издънката през 2007 година, когато на големия ни цигулар Васко Василев, по това време вече концерт-майстор в Кралската опера „Ковънт гардън", беше обяснено, че не може дори да си подаде документите за директор на Националната опера и балет, тъй като няма висше музикално образование. После той го завърши в Пловдив.

    - Можем да кажем по този повод: нищо ново в България.

    Отказът да стане концертмайстор става повод Недялка Симеонова да се върне в  Германия, за да следва в Дрезденската консерватория, където се дипломира само за 6 месеца.

    След Втората световна война продължава кариерата си като музикален педагог в Музикалната академия в София. Макар и за кратко в това си амплоа разбира, че много обича работата със студентите, оставя следа в това музикално поколение.

    - Какво друго ценно има запазено във Фонда на РИМ Хасково от Недялка Симеонова, освен писма и снимки?

    - Малко са предметите. Притежаваме едно от нейните писма, изпратено когато тя е вече в тежко състояние в болницата.

    Скоро осъществих една отдавнашна идея - извадих оригиналите от писмата й, които бяха подредени в Кирковото училище и ги замених с техни копия. Направих го, защото оригиналната епистолария започна да излинява и да става нечетлива, а аз смятам, че тези оригинали трябва да се съхраняват по-стриктно и при определени условия, за да се запазят за поколенията. Освен това имаме една от детските цигулки на Симеонова и една от последните й рокли, с които е била облечена на концерт. Предоставени са ни от сина й.

    - Книгата на Живка Шамлиева за Недялка Симеонова се нарича “Изстрадани звуци“, а защо вие озаглавихте албума „Като нежна струна“, каква препратка правите?

    - Внезапно, някак изведнъж ми дойде името на албума, вероятно заради усещането, че тази жена е страшно нежна и ранима душа, тя самата е чувствителна като струна на цигулка.

    - Насълзяват ви се очите, когато разказвате за Недялка Симеонова, защо толкова се вълнувате?

    - Тя е толкова нежна душа, а с нерада участ. Борила се е с живота, с много нежност се е отнасяла към своите роднини, приятелите, дори към своите съпрузи, които пък са я разочаровали до един.

    Последният например – Сарафов, по-млад от нея, решил, че се жени за банка, пълна с пари, понеже е световноизвестен музикант, но се оказва, че не е така, защото тя е човек на изкуството, не на материалното. Дори след смъртта й той се опитва да продаде цигулката й. В крайна сметка не успява, защото синът на Недялка Симеонова и роднините й го спират.

    - А къде е цигулката „Галиано“ на Недялка Симеонова в крайна сметка, синът й преди няколко години разказа, че Дина Шнайдерман буквално я е откраднала?

    - Аз не знамкъде е цигулката. Но смятам, че мястото й е при нас, в Хасково.

    А съм твърдо убедена, че биографията на тази жена е много интересна, вълнуваща и просто се чудя как досега не се намери някой, който да напише сценарий за филм. Дори не просто филм, от нейната биография цял сериал може да се получи.

    Красимира Славова

    Източник: Haskovo.NET

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (3)

    Още новини

    Последни новини