От х:

Днес в x:

Защо не спираме да се питаме: "Ами ако...?"

Какво би се случило, ако се бях събудил по-рано и не бях изпуснал автобуса  Какво би се случило, ако имах смелостта за заговоря оново красиво момиче? Какво би се случило, ако не бях развалил отношенията си с родителите ми? Или ако бях казал на шефа си какво наистина мисля за него?

Непрекъснато си задаваме подобни въпроси: Какво бе се случило, ако бяхме постъпили по друг начин ? Възможностите са безкрайни. Представяме ви няколко ситуации, които провокират подобни мисли.

1. Вероятно това усещане ви е познато: всичко се развива добре до определен момент, когато нещо се обърква. В тази ситуация не спирате да се питате какво би се случило, ако бяхте постъпили по различно на по-ранен етап.

Например, ако сте изпуснали полета, защото сте пристигнали твърде късно, очевидно няма какво да се направи в тази ситуация. Мислите ви ще са насочени към това, как да решите проблема. Но ако сте закъснели с едва няколко минути, не спирате да се питате, какво би се случило, ако се бяхте събудили 5 минути по-рано, ако не бяхте попаднали в задръстване или ако не бяхте спрели за кафе.

Това е изключително болезнено усещане, били сте на косъм да постигнете целта си, но сте пропуснали възможността. Единственото, което ви остава е да не спирате да се питате, къде сте сбъркали и какво би било, ако не се беше случило.

2. Необичайна ситуация. Това е сравнително рядко усещане, нещо необичайно. В този случай, не можем да престанем да се питаме какво би се случило, ако нещата се бяха развили нормално.

Представете си, че ви се наложи да поемете по различен маршрут до работа, точно пред вас се случи инцидент и вие сте принудени да чакате в задръстване цял час, така пропускате изключително важна за кариерата ви делова среща. Шансовете пътят, по който обикновено минавате да е затворен, а по алтернативния маршрут да се случи катастрофа са малки, но все пак съществуват.

Когато сте изправени пред необичайна ситуация, не спирате да мислите какво би се случило ако всичко се бе развило нормално и не се бяхте натъкнали на всички препятствия по пътя си. Възможно е дори да решите, че това е знак от съдбата.

На кaкво се дължи склоността ни да разиграваме в главата си всички възможни варианти?

Непрекъснато се питаме, какво би се случило, ако бяхме поели по различен път в живота си. Различните сценарии, които разиграваме в главата си, ни помагат да разберем по-добре реалността.

Изследване на Университета в Охайо открило, че имаме склонност да разсъждаваме по подобен начин взависимост от моментната ни ситуация. Представяме си, че нещата биха се развили по-добре или по-зле взависимост от контекста.

Психолозите са открили, че когато хората са нясно, че не разполагат с втори шанс, те се опитват сами да се окуражат повтаряйки се, че нещата са щели да се развият към по-лошо иначе. Това е вид успокоение, което ни помага да приемем по-лесно случилото се. Но ако имаме втори шанс, често мислим, че нещата са можели да се развият далеч по-добре, така мотивираме себе си да опитаме още веднъж и да подобрим представянето си.

Трябва да сме изключително внимателни с този механизъм, защото той невинаги ни ободрява. В действителност, ако непрекъснато си задаваме въпроса “ами ако....?” рискуваме да започнем да живеем във въображаем свят и да развием дълбоко неудовлетворение от живота си. Връщайки се към реалността, се чувстваме разочаровани, виновни, а това изобщо не ни помага.

Склонноста да продължаваме да мислим, какво би се случило, може да доведе до силна неудовлетвореност от минали решения, които все още не успяваме да приемем напълно. Вероятността да ни споходят подобни мисли е по-голяма, ако решенията ни са били повлияни от други хора или от обстоятелствата.

Разиграването на различни сценарии в главата ни може и да изглежда като нещо безобидно, но на даден етап трябва да се научим да се разделяме с някои неща, в противен случай рискуваме мислите ни да преминат в негодувание, вина или съжаление.

Източник: Haskovo.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини